Някога, когато бях секретар по националната сигурност на Първанов, се бе случило нещо много лошо в малък град с неговия кмет. По едно време ми звънна местният началник на полицейското управление. Човекът бе бесен и в същото време разтревожен.
- Може ли някак да помолите президента да свика някакво спешно съвещание за нещо си, каквото и да е то, и така да извика при себе си всичките тези 6 генерали, барабар с най-генерала, за да можем да си вършим работата на спокойствие! Дошли ми тук с 12 коли и 60 човека антураж, довели ми 120 журналисти да им дават интервюта, изпотъпкаха всичко в двора, където е станало произшествието и никакви действия ние не можем да проведем! Имам чувството, че са се изсипали при нас, за да заличат всякакви следи от престъплението! Да се махнат оттук, та да можем поне нещо да свършим, защото каквото намерим и установим в първите часове - това ще е...
Защо си припомням това ли?
Ами защото всеки във властта си има своите компетенции и съответното ниво, от което да ръководи процеса. Нямат работа висши ръководители на конкретното място, където трябва да реагират съответните хора, облечени с тези задължения и правомощия по закон.
Съществуват така да ги наречем тактическо, оперативно и стратегическо ниво. На най-високо ниво се действа по коренно различен начин - там има друг хоризонт, има други отговорности, има съвети, ресорни ръководители и съответни стратегически инструменти.
Веднъж, пак по онова време, нещо се запалило в Министерски съвет и директорът на Националната пожарна ми звъни:
- Предайте на президента, че лично аз гася с маркуч пожара!
Аз го попитах (с известна ирония):
- Ама Вие нямате ли други отговорности, защо Вие държите маркуча, ами ако Ви удари някоя греда и се обезглави Службата?
Защо висши ръководители слизат на най-ниското ниво и вършат неща, които са в компетенциите на съответните органи от това ниско ниво?
Според мен причините са основно четири типа:
1. Пълна липса на управленска култура и на мениджърски манталитет.
2. Човешка простота - съответният ръководител не е особено интелигентен, какъвто си е бил в живота, такъв си е останал и като висш началник - със своите комплекси, с ограничения си ум, с маниите си и невежеството си.
3. Съзнателна свръхактивност с цел да бъде оценен от неговите началници, които повишават в служба, раздават награди (напр. генралски звезди), припознават го като свой, наместват го в хранителната верига, наречена "власт".
4. Агресивен и неутолим стремеж към ПиаР, към популярност, слава, признание, в името на който ПиаР няма нищо свято, всичко може да се подхвърли като лесно запалим материал на тази безпринципна, нарцистична клада.
Ето такива мисли ми минаха, като анализирах нещата малко по света и повече у нас. А иначе, от много години не съм ходил по курорти, но винаги съм бил против дебилния децибелен шум в изпростели заведения...
