България - страната с най-тежка демографска криза в Европейския съюз, страната с най-тежка демографска криза в цяла Европа, страната, чиято нация е най-бързо изчезващата в света.
България - страната на изоставеното бъдеще. Защото всяко дете сега е бъдещето утре. Всяко дете е бъдещето на Родината ни. Мъглявото и несигурно днес, оставя своя отпечатък за утре. И този отпечатък не е нито мъгляв, нито несигурен. Зловещ е.
Изоставени деца под път и над път. С дрешки, без дрешки, някои живи, други не. Изоставени от коравосърдечни родители, мислещи за себе си, затова как те да оцелеят, за които има само "Аз", но не и "Ние". Изоставени деца с неясно бъдеще и оправданието "Ама трудно ми е, не мога".
Изоставетото вчера, изоставеното днес. Изоставеното утре. А държавата нехае. Констратира проблемите, чертае някакви неясни схеми, които дори и чертаещите не могат да разберат, замита се всичко под килима и се чака следващата сензация, следващото убийство, измама или палеж в информационния поток, за да забравят хората за изоставеното вчера, изоставеното днес, изоставеното утре, заметеното под килима. До следващото изоставяне.
Това е България. Нашата България. Умиращата България. С изоставеното бъдеще. И изчезващата нация...
