У нас всеки популист крещи “дръжте популиста” толкова по-силно, колкото по-нахален или овластен е ( уви, често пъти става дума за едното и другото като взаимна обвързаност). Най-подозираните в обогатяване чрез политиката сочат обвинително с пръст към останалите.
Тон за тази песен поднови премиерът Борисов, когато преди няколко дни “изобличи” един наистина твърде антипатичен олигарх, който обаче е извън неговия кръг от бизнесмени, че имал скъп автомобил майбах, пък си позволявал да го критикува. Борисов би могъл да каже много повече и много по-конкретни неща за въпросния собственик на цял курорт край Бургас, но срещу такива яростни русофили нашият премиер предпочита да действа по стар махленски обичай с акцентиране върху някакъв знак от неговото богатство, за да го дискредитира в очите на публиката.
Евродепутатът Бареков го имитира на неговото си ниво като добър ученик в универеситета по популизъм. В пристъп на отмъстителност към конкретни журналисти, които го ядосват, Бареков се самоназначи за говорител на “група граждани” и сигнализатор на прокуратурата колко забогатели са въпросните няколко ( негови бивши) колеги.
Моя скромна милост не веднъж е отблязвал, че медийните велможи са най-недосегаемата част от българския т.н. елит. Няма виден негов представител, срещу когото да е насочван мечът на Темида у нас. Скалповете на шефовете на т.н. четвърта власт са скъп трофей на властниците и те си ги пазят във витрината като напомняне на племето, че след скалпирането ( че и скопяването) следва обезглавяване на непокорните.
Не че отделни журналисти не заслужават прокурорско внимание, но пренасочването на вниманието на “обвинителя” Бареков към водещи на предвания при положение, че далаверите на медийните босове и връзките им с политиците, към които Бареков принадлежи и в едното, и в другото “качество” като горд със себе си началник на телевизия и “европейски политик” (както сам се нарича), е поредната перверзия на “разваления телефон” в българската публичност.
Самият израз “група граждани”, които Бареков претендира да предвожда в написването на сигнал до прокуратурата, е автоголова фразеология от времето на “развития социализъм”. “Работническо дело” обяви протестиращите на 3 ноември 1989 г. пред Народното събрание, скандиращи “демокрация” и “избори” за “група граждани” ( имах честта да бъда сред тях).
Но още по-бумерангово е заклеймяването на журналисти във връзка с предполагаемото им обогатяване тъкмо от страна на гражданина Бареков. Ако има практикуващ тази професия у нас през последните близо три десетилетия, който да е станал емблематичен в това отношение, то това е точно авторът на “сигнала”. То не бяха фукни със снимки с неговите поливания с шампанско в скъп френски бар и хвалби с часовници за хиляди и хияди евро!
http://www.burgas.utre.bg/2014/02/27/212125-vizhte_chasovnitsite_na_barekov_za_nad_150_bona_snimki
Но най-отблъскващото в популисткия ход на Бареков е позоваването на хорската бедност на фона на неговото собствено забогатяване, което той неведнъж е обяснявал като заслужно с честен мениджърски и журналисти труд. В същото време, вайка се той в сигнала си до прокуратурата, хората едва свързат двата края със заплата от 1000 лева в България. Разбирай – бедните хорица не са талантливи в забогатяването, както заслужено забогателия Бареков.
Понеже вече стана дума, че заможният нашенски Робин Худ, тръгнал в професионалния си живот като конферансие от пловдивска кръчма, за да пренесе факела на простотията от нея в българската журналистика и политика, използва неосъзнато фразеологията от времето на социалпопулизма, то на най-новата му изява би подхождал един израз от същото онова време, когато за подобни типове се казваше, че успяват на принципа “чрез нахалство , към прогрес”.
Share on Facebook
