Това не е точно пътепис или споделяне на впечатления разни. По-точно е нещо като представяне на едно красиво място, останало за радост встрани от огромната разрушителна дейност на българския бизнесмен по морето.

 

Дуранкулак. Името навярно предизвква насмешка у повечето хора. Намира се в най-крайната източна точка на България. И въпреки, че през селцето минава международен път и то, и районът около него, винаги и неминуемо остават настрани от забързания ход на ежедневието. Но мястото, както ще видим, е магично. И магнетично...

 

Между селото и морето се простират езерата Дуранкулашко и Балтата – и двете красиви, окичени от безкрайни огърлици и диадеми на дивата растителност. По бреговете им – глъчка и припряна суетност от много и различни водни птици. Цял птичи панаир!

 

Брегът е нисък, опиращ тънката си снага в езерната растителност и морето. Пясъкът е ситен, мек, златист. Ивицата се простира далеч на юг, забулена в далечината от синевата на морето и кафеникавия, висок бряг при село Крапец.

 

Морето. Тази загадъчна безбрежна безкрайност! В Дуранкулак може да видите морето така, както никога и никъде не сте го срещали, нито пък ще видите. Додето се простира погледът на морския безкрай, морето грее в четири цвята – от тъмно синьо, през синьо, зелено и тюркоазено. Тюркоазът пък всеки път изненадва – той ту е син, ту е зелен, ту синьо-зелен. Един път току е до брега, след туй бяга и проблясва навътре в безбрежната синева.

 

Откритостта на брега позволява на вятъра да играе. Той идва откъм езерата, спира се при пясъка за миг и престрашен влиза навътре. След това наситил се на ласката на солената вода излиза, спира се отново за малко на пясъка и хуква през глава към езерата и нивите с кукуруз и слънчоглед.

 

И слънцето тук е различно от всяко друго място по Черноморието. Изгрява изведнъж високо, неочаквано дори, иззад хоризонта. През деня лъчите му рисуват чудни отблясъци по морската шир. Огледалните води на езерата блестят от златните лъчи. И залезът е така, изведнъж, малко неочакван. Щом слънцето се скрие зад дърветата, целият хоризонт пламва в червеникави отблясъци. Те светят не само на запад, а и на юг, на изток, на север.

 

Навред владее тишината, смущавана само от вятъра и плисъка на вълните. Птиците тук са тихи, не крещят и врещят, летят грациозно, опиянени от морето, пясъка и слънцето. Гмуркат се в морските и езерни дълбини спокойно, смело, дързновено.

 

Ако за вашата почивка търсите покоя на природата, нейната красота, очарование и изящност – Дуранкулак е мястото! Ще останете запленени от спокойствието и тишината. Морето тук омагьосва. И магията му е като всичко наоколо – с блясъка на слънцето, с величието на морето, с красотата на езерата, със ситния златен пясък. Дуранкулак – там, където слънцето среща пясъка и морето.