Скъпи приятели,
Рреших да ви напиша моята история, макар че тя е доста тъжна.
С моя съпруг се познавахме от училище. Не е имало голяма любов между нас, нито пеперуди в стомаха. Просто той беше най-доброто момче, което познавах. Бях имала две краткотрайни връзки, които не потръгнаха, защото може би сравнявах онези момчета с моя добър приятел. След всяка раздяла откривах път към него и двамата се чувствахме спокойни заедно. Той смяташе, че никой не го харесва и странеше от околните. В действителност съучениците ми го намираха за странен, но аз виждах само добротата му и постепенно го обикнах.
Аз бях тази, която предложи да се оженим. Бяхме във втори курс. Последваха няколко тежки години, защото трябваше и да учим, и да работим, и бебе да гледаме. Мъжът ми започна да се затваря още повече в себе си, колкото по-тежко ставаше да връзваме двата края. Стана много недоверчив и мнителен. Започна да ме разпитва защо не съм се прибрала от лекции по-рано, защо излизам гримирана и „направена“. Нямаше никакви поводи за ревност, но той беше глух и сляп за моята вярност.
Пет години след като завършихме университета, ме удари за първи път. Класическа сцена – върнах се късно от работа (по това време поемах по две смени накуп, защото вече имахме и второ дете), той беше пил, беше дал децата на съседите ни да ги гледат и ме удари.
От този ден нататък ме биеше все по-ожесточено поне веднъж седмично. Веднъж съседите ни извикаха полиция, защото децата пищяха, но аз казах на полицаите, че нищо лошо не се е случило и че съм се ударила, падайки в банята.
След като полицаите си тръгнаха, моят мъж ме преби почти до смърт.
Не можех да повярвам, че това беше същият онзи човек, когото намирах за най-добрия човек на света.
Лежах няколко дена в болница, а мъжът ми в това време беше изчезнал. Полицията го откри в едно село близо до София пет дни по-късно. След шест месеца той успя да се измъкне от затвора, защото си беше извадил удостоверение от психиатрична болница. Отиде на лечение в психиатрията, но аз вече не можех да мигна нощем от притеснение, че ще дойде и ще ни пребие – мен и децата ни.
Тогава се запознах с новия учител на сина ми, който беше научил семейната ни история и дойде да разговаря с мен за детето. За първи път ми се случи да усещам пеперудите в стомаха си, когато го видях на вратата. Никога не бях изпитвала подобни чувства. Влюбихме се силно и той на втория месец от запознанството ни се пренесе да живее при нас. Щастлива съм с него, децата също го обожават, но не минава ден, без да се страхувам, че мъжът ми, с когото още сме женени, ще се върне и ще ни стори зло.
Ако това се случи, ще напусна любовта на живота си за негово добро. Дано само не е късно...
Благодарим на Х.П. за нейната изповед.
