Величие, макар и минало, макар и днес тихо, владее около Тютюневите складове на Пловдив. Незалязваща слава. Макар почти срутена и изоставена. С орнаменти и архитектура, на които могат да завидят и най-хвалените сгради в Европа.
Годините на безхаберие и алчност обаче оставиха своя мръсен, кален печат върху съвършенството на архитектурата и красотата. Алчни люде хищно впиха ръце в изящните сгради, подпомагани от пълната незаинтересованост на градска, държавна и всякаква управа, както и на на самото пловдивско общество. И резултатите от тези години избухнаха през миналата година във варварско рушене и грандиозни пожари.
И някак, като по чудо, пловдивското общество скочи да брани остатъците на това съвършенство. То, обществото, сякаш усети, че е на път да изгуби миналото величие и блясък на Тютюневия град. И се впусна в борба. Защото то, будното пловдивско общество, не пожела градът му да бъде свързван със съвременните последователи на Херострат (онзи младеж, който подпалил нарочно Храма на Артемида в Ефес - едно от Седемте чудеса на света, и дал обяснение за стореното, че искал да остане в историята - б.а.)
Обещания за промени заваляха, за укрепване, ремонти, връщането на потъмнелия блясък на остатъците на съвършенната архитектура. И докато в двата склада откъм улица "Иван Вазов" се работи, то по този на улица "Одрин" не се прави нищо. Дървените греди стърчат като кости от изгнила плът. Тишината и разрухата владеят там. И неясното бъдеще - ще се възстанови ли този склад или ще остане да стърчи така - един зловещ паметник на човешката глупост и варварска диващина?
Укрепването на глупостта вече започна. Веднага след разрухата на здравия разум. Да видим само докъде ще стигне това възстановяване. И дали след него няма да дойде още една разруха - този път окончателната. Крачката е само една и се прави лесно. Опитът през годините е горчив. И красноречив. Вижда се от снимките.
