Някой ще рече, че се “заяждам на дребно” ( макар вече да е модерно да се борави с думички като “хейтвам”), но все пак ще обърна внимание на изразните средства, с които и днешните управници ни показват до каква степен са заразени от вчерашните навици и от манталитета на времето, наричано “соца” от латентни или явни поклоници на  колониалната действителност в НРБ.

Ще си позволя умишлено не особено изискания каламбур: “ при соца всеки пробваше да цоца”. Отчитането на резултатите от икономическата дейност ставаше на основата на рапортуването колко средства са “усвоени” и този подход беше бездънен източник на злоупотреби.

Впрочем дъно винаги има. Ударихме го през 1989 г. и господарите на “соца” мигом се превърнаха в най-големите капиталисти, възползвайки се от факта, че в техните ръце бяха лопатите за изгребване на остатъците от онова, което криво-ляво бяха изградили пролетариите в града и в селото.

Покойният ми баща се шегуваше най-сериозно, че ако всичко описано и заплатено като изкопни дейности по строежите беше вярно, отдавна сме щели да сме прокопали тунел през земното кълбо и да сме стигнали някъде на обратната му страна – я в Китай, я в Япония.

Днес, когато копаят “частници”, от които работниците не могат така лесно да откраднат, кражбите чрез завишаване на параметри при отчитането на резултатите от извършената дейност вече не стават на ниво “технически ръководител” ( нещо като старшината в казармата). В отсъствието на “планово” и “централизирано” стопанство наблюдаваме планирано-централизирана далавера, зад която няма как да не стои държавата в сговор с обръчите от фирми, приближени до властта.

Горе-долу в тази посока са и подозренията на ревнивите соцдругари и другарки към фирмите, приближение на техните побратими от национал-популисткото управление. Както се казва, знаят се и се подозират, а заподозрат ли се, току виж взели, че се разкрили- като в онзи виц за съпрузите.

Гледам и слушам как вътрешният министър Валентин Радев се отчита пред медиите за успехите в епохалното строителство на най-важния обект на републиката: телената ограда по границата, наричана още за благозвучие “възпрепятстващо съоръжение”, за да не напомня прекалено явно за “соца” и за едни концлагери. Всяка втора думана министъра е за това колко средства били усвоени.

НА СНИМКАТА ( от екрана на Debati.bg): Министърът на вътрешните работи Валентин Радев рапортува за усвояването на европейските милиони

Били усвоени напоследък едни 33 милиона, а току-що му докладвали, че са усвоени още 2 милиона. “ Така трябва да бъде, за да се усвоят онези 160 милиона, за които знаете и вие”, удовлетворено завършва отчета си пред камерите и микрофоните министърът.

Точно така- голямо усвояване пада с падналите от небето европейски пари. Кой, защо точно той, как и дали ги “усвоява” именно по начина, по който докладва за тяхното изразходване, е подробност от пейзажа. Важното е, че ги “усвояват”. Та нали ако не ги усвоят Брюксел може да си ги вземе обратно ( без майтап, случвало се е).

При “соца” се усвояваха “народни пари”. А сега- международни. Но се усвояват, та пушек се вдига.

Поправете ме ако греша, но в една нормална пазарна икономиха средствата се влагат, инвестират, изразходват. “Усвояваха” се в СССР и в НРБ. И днес можете да видите вили и километри (черни) пътища, изникнали “случайно” като паралелен продукт покрай някой строящ се наблизо обект, на който е падало яко “усвояване” на труд и материали от страна началците по време на “соца”. Местните ги знаят, но като правило си траят. Щото и те са захлебили нещичко от “усвояването” ( после да се чудим откъде е тази странна носталгия по епохата на вечния дефицит- дефицит на всякакви стоки и услуги, но не и на държавен ресурс, подлаган на масово “усвояване”).

След непрекъснат възход в усвояването СССР и НРБ изчезнаха от картата на света – поне с названията, с които се бяха закичили. Сменихме табелата, но не и манталитета, май.

Share on Facebook