Един голям мой приятел ми предложи да напиша коментарна статия за осминафиналният мач между Локомотив и Ботев набор 2002, тъй като той не е бил на мача и би искал да събере различни гледни точки .
Аз отначало мислех да я напиша по " модерно-българско" т.е. хейтърски, даже бях измислил и няколко заглавия "На кривата ракета - терена й пречи " или "На куцият кон - треньорът му пречи" ...да възхваля фамозните преподаватели по футбол от Ботев и да унижа накадърните играчи от Локо....съответно и за треньорите - как са се сбъскали величието на треньора на Ботев (не му знам името иначе бих го казал с уважение) и от друга страна виновника за всичко Недевски и колко е некадърен! А отдолу скромно да се подпиша като "фен на ботев" и да потъна в нейзвестносттта...
После пък мислех да я напища като просълзен фен на Локо ....затова и заглавиято щеше да е нещо сълзливо "Лесно е да се обичат силните, истинската любов се доказва с болка"....как просто сме нямали късмет този мач ...след което да обясня , че само ако "извънземният " Слави Шопов беше от нашият отбор, можеше да ги бием сутрин , обед , вечер и то на стадиона на Горно-Нанадолнище ако искат.... как ако имахме базата и парите на Ботев в периода , когато правиха селекция от цяла България и ние щяхме да имаме "звезди",,,,
Аз обаче съм Христо Томов и ще я напиша тази статия без помпозни заглавия, така както аз съм видял мача и заставам с името си зад думите си, без да имам никакви претенции , че съм някакъв футболен експерт.
Първо ще започна с наистина безспорните футболни качества , които притежават децата на Ботев. Трябва да си сляп за да не видиш, дрибъла на Слави, пробивите на Казака, нюха за гол на Аспарух....и качествата на другите деца на които просто не им знам имената. НО трябва да си сляп и да не видиш и мъжка игра, желанието и себераздаването на Локомотивци , какви топки извади вратарят Диян..... как Иван пробяга повече от играч в мъжкият футбол ......как Християн Петров въпреки, че два пъти пада след финтове на "звездният" , става и с още по-голямо настървление се хвърля отново и отново да отнеме топката,въпреки дюдюкането на публиката.....как Ставри несправедливо получава жълт картон , въпреки че на него самият са му скочили с бутоните като за червен картон( първият мач)...как Шилев не се отказваше до последно да гони и с нокти и зъби се бори да поправи някоя допусната грешка....как Петьо Петров скачаше безстрашно за всяка висока топка, макар скоро претърпял комоцио....как Кристиан се хвърля на поредният шпагат за да спре бързоногите им халфове....как Сашо и Ники се бореха в средата с по една глава по високи момчета....Иво не спря да търси пътят към вратата с не по-лоши финтове от "звездият"....как върху гърба на Ангел бяха по трима наведнъж и се бореше , а не падаше да симулира за дузпи, както противниковите нападатели, получили заслужено картони за това ( за симулация още на 14г ! ).
Ето затова съм щастлив от този мач и горд със загубата на Локомотивци . Те бяха олицетворение на отговорност, борбеност, непримиримост,смелост… те са МЪЖЕ! Такива, каквито са били десетките велики и достойни играчи, носили черно-бялата фланелка. Аз не искам купи, титли, знайни и незнайни"звезди" събирани от къде ли не , успехи на всяка цена! Единственото, което е важно е, да се борят за всеки сантиметър терен, да се раздават, да са настървени, да имат смелост, да имат страст, да се защитават, да не прекланят покорно глава пред силните "на деня ". Ще има загуби, ще има отпадания, ще има трудности, но НИКОГА не трябва да губите честта и достойството си момчета. Не трябва да търсите оправдание в никой- президента, треньора, терена, съблекалните, бутонките...показвайте само борбеност и мъжество и ВИНАГИ ще имате уважението на хората! Ще ви уважават дори тези , които са ви победили и ще имат респект от Вас при всеки следващ мач дори да са по-силни. Покажете, че искате и давате всичко от себе си, да бъдете отговорни на терена, да браните идеята, заради която живеете! В противен случай ще загубите всичко – и уважението, и респекта, и подкрепата, и любовта!
