Щастието. Винаги чакано и винаги търсено. Пък то, сякаш на инат, все не идва и не идва. Но изведнъж...
Изведнъж, за един съвсем кратък миг, в един миг кратък, безкрайно кратък, малък миг, ти се случва това, което все си чакал, но все не е идвало, което все си търсил, но все не си намирал.
И накрая разбираш, че не щастието си чакал, не него си търсил. Чакал си дълго този миг. Него си търсил безуспешно. А той като палаво дете, което не слуша, но уморено вече от игрите, идва при теб. Самичко. Поглежда те дяволито, още по-дяволито ти се усмихва и остава при теб. Завинаги.
И това "Завинаги" се превръща в един безкраен миг на щастие. Безкраен...
