Веселин Балев, който бе прострелян и едва оживя, проговори ексклузивно пред БЛИЦ. 44-годишният мъж едва не бе убит от озверял военен. Той бе с опасност за живота, с голяма кръвозагуба, само бързата намеса на лекарите, които за щастие реагирали скоростно, го е спасила.
БЛИЦ припомня, че скандалът гръмна преди дни. Двете деца на Балев разхождали питбулите си в квартал „Тракия” в Пловдив, където семейството живее. Кучетата видели котки пред блока и ги подгонили. Това вбесило бившият военен Димитър, който започнал да псува и заплашва 13-годишното момче и 15-годишното момиче. Притеснена, дъщерята на Веселин Балев му се обадила и казала какво се случва. Бащата слязъл пред блока, в този момент се появил 56-годишният агресор. Прострелял в крака Балев, после едното куче. Преди това обаче стрелял по децата. За щастие не ги улучил.
Бившият военен е стрелял с пистолет „Макаров”. Беше арестуван за 72 часа, прокуратурата му повдигна обвинение за опит за убийство.
Ето какво разказва пред БЛИЦ в ексклузивно интервю от болничната стая простреляния Веселин Балев.
-Г н Балев, как сте, слава Богу, сте жив?
-Държа се. Оперираха ми крака, счупена ми е подбедрената кост. Не мога да ставам. На легло съм в болница и не се знае още колко време ще остана неподвижен.
-Какво се случи, помните ли?
-Дъщеря ми се обади, беше много притеснена, каза, че някакъв човек крещял по тях: „Ще ми изтрепя”. Те разхождаха кучетата долу. Два питбула имаме. Всички наоколо знаят, че животните не са агресивни. Децата в махалата са израснали с тях. Този човек бил на терасата, когато кучетата подгонили някакви улични котки. Той се ядосал. Аз слязох веднага, отидох да го търся, но не намерих адреса. Отидох навън при децата. В този момент той се появи с боен пистолет и стреля. Първо стреля по децата. За щастие не ги улучи. После стреля по мен. Рани ме в крака, аз паднах на земята, започнах да вия от болка. Кучетата веднага дойдоха при мен и легнаха. Той продължи да стреля по тях, изпразни цял пълнител, въпреки, че животните бяха легнали до мен и можеше пак да ме улучи. Рани единият питбул. Не го смути нито моят ужас, нито писъците на децата. Гледаше ме в очите и стреляше. Беше на 3 метра от мен.
-Вие познавате ли този човек?
-Не, никога преди не съм го виждал. Той отскоро се е пренесъл да живее някъде до нас.
-Как са децата ви сега?
- В стрес са, уплашени са, с тях работят психолози. Съпругата ми също не е добре, много е стресирана и притеснена. Никога до сега там, където живеем, не имало такива агресии. Та той можеше да ни избие.
-Кучето ще оживее ли?
-За щастие Нерон беше опериран и ще оживее.
-Какво работите вие?
-Занимавам се със строителство. Сега това, че лежа и не знам колко време ще съм неподвижен, също ме притеснява. Няма да мога да ходя на работа.
-Какво наказание искате за стрелеца?
-Адекватно. Искам да се приложи цялата сила на закона и да получи реална присъда. Това си беше опит за убийство, и на мен, и на децата.
Бившият военен е стрелял с пистолет „Макаров”. Беше арестуван за 72 часа, прокуратурата му повдигна обвинение за опит за убийство.
Ето какво разказва пред БЛИЦ в ексклузивно интервю от болничната стая простреляния Веселин Балев.
-Г н Балев, как сте, слава Богу, сте жив?
-Държа се. Оперираха ми крака, счупена ми е подбедрената кост. Не мога да ставам. На легло съм в болница и не се знае още колко време ще остана неподвижен.
-Какво се случи, помните ли?
-Дъщеря ми се обади, беше много притеснена, каза, че някакъв човек крещял по тях: „Ще ми изтрепя”. Те разхождаха кучетата долу. Два питбула имаме. Всички наоколо знаят, че животните не са агресивни. Децата в махалата са израснали с тях. Този човек бил на терасата, когато кучетата подгонили някакви улични котки. Той се ядосал. Аз слязох веднага, отидох да го търся, но не намерих адреса. Отидох навън при децата. В този момент той се появи с боен пистолет и стреля. Първо стреля по децата. За щастие не ги улучи. После стреля по мен. Рани ме в крака, аз паднах на земята, започнах да вия от болка. Кучетата веднага дойдоха при мен и легнаха. Той продължи да стреля по тях, изпразни цял пълнител, въпреки, че животните бяха легнали до мен и можеше пак да ме улучи. Рани единият питбул. Не го смути нито моят ужас, нито писъците на децата. Гледаше ме в очите и стреляше. Беше на 3 метра от мен.
-Вие познавате ли този човек?
-Не, никога преди не съм го виждал. Той отскоро се е пренесъл да живее някъде до нас.
-Как са децата ви сега?
- В стрес са, уплашени са, с тях работят психолози. Съпругата ми също не е добре, много е стресирана и притеснена. Никога до сега там, където живеем, не имало такива агресии. Та той можеше да ни избие.
-Кучето ще оживее ли?
-За щастие Нерон беше опериран и ще оживее.
-Какво работите вие?
-Занимавам се със строителство. Сега това, че лежа и не знам колко време ще съм неподвижен, също ме притеснява. Няма да мога да ходя на работа.
-Какво наказание искате за стрелеца?
-Адекватно. Искам да се приложи цялата сила на закона и да получи реална присъда. Това си беше опит за убийство, и на мен, и на децата.
