24 май. Ден на буквите. И на славянската писменост. Денят на нашата азбука. Химнът на празника - "Върви, народе възродени". Но тук ще обърнем внимание на едно четиристишие, писано от перото на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
Трябва да съм бил 5 клас, когато учехме Дядо Вазовота стихотворение "Българският език". Помня го от онези години. Рецитирам си го понякога. Но днес реших да публикувам едно друго, неизвестно негово стихотворение - пак за българската реч. То е посветено на проф. Иван Шишманов - един колос, истински исполин в българската история - той е писател, университетски преподавател, филолог.
Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.
Обичам те, роден язик,
ту гъвкав, ту твърд, като камен
елмазен, жив израз и клик
на мисъл, на блян, на дух пламен;
язик за песни и за бран,
язик, сечиво благородно,
от твойта съм сладост пиян
как лейш се, звучиш ти свободно!
Как твойта хармонья плени
слуха, о реч мощна, напета,
в песнùте на наште жени,
в крилатия стих на поета!
посвещение на Д-ру Ив. Д. Шишманову
