Пловдив. Най-старият жив град в Европа. Тръгнеш ли да го обикаляш, три дни няма да ти стигнат. Пловдив има много лица, кое от кое по-хубави. Обаче не всички са познати дори и на самите пловдивчани. Има кътчета този град, където просто се потапяш в тихата атмосфера на едни други времена, където се връщаш назад в годините далеч от шумните тълпи туристи.
Може би най-биещото типично пловдивско сърце, е в тесните улички между Сахат тепе и Бунарджика. Там, където двете тепета нежно слизат в равнината или пък стремглаво се изкачват във висините. Уличките са тихи. В центъра на града си, но сякаш не си в онзи пулсиращ и туптящ град. Далеч си от него. Старите къщи ти говорят и разказват своите истории. Много са видели, много са преживели. Всяка една от тях може да ти разказва с часове с приятния си глас своята история, да те върне назад във времето и да те успокои.
А градините в дворовете? Разкошни! Друга дума просто е неуместна да опише красотата на цъфналите цветя, на зелените храсти, на добре поддържаните дворове, иззад чиито огради надничат любопитно теменужки, здравец, петунии, божури и рози. Те са най-многобройни, най-цветни и най-гиздави! Просто няма двор без тях. Такава величествена красота дават на старите къщи, че сякаш ходиш в някоя приказка. Уж си в Пловдив, ама не съвсем...
Другият Пловдив. Тихият. Непознатият. Там, сгушен между двете тепета. Онзи Пловдив, носещ в себе си типичния дух на пловдивския аристократизъм, на величието на една отминала епоха. Ако искате да се потопите в аристократизма и величието на стария Пловдив, хванете любимия си човек или семейството си под ръка и идете там - по улиците "Виктор Юго", "Александър Екзарх", "Фритьоф Нансен", "Никола Козлев", "Май", "Йосиф Шнитер"... няма да изброяваме всичките. Просто хващате някоя улица и започвате своята тиха разходка назад във времето и годините.
Няма и опасност да се изгубите. Може само духът и мислите Ви да се изгубят. По Пловдив. По онзи тих и аристократичен град. А кой знае? Може и сърцето Ви да се изгуби в широките дворове с най-гиздавите рози на старите къщи...
