Добри хора има и то не малко. Всеки от нас носи в себе си доброто и колкото по-често му разрешаваме да вземе връх над забързаното ни ежедневие, в толкова по-хубав град, държава и свят ще живеем. Именно за това ви разказваме историята за 9-годишния Мирослав, който вчера бе погален от добротата на пловдивчанка. Разказът е на Яна, която е майка на две деца, но това не й е попречило да се позаинтересува и от съдбата на чуждо дете, скитащо по дъждовните пловдивски улици по джапанки и с раздърпани дрешки.
"Днес (б.а.: вчера) имах....особен ден! Пътувайки с колата си към къщи, забелязах дете, пресичащо кръстовището на 'Руски' и '6-ти септември'....щеше да го блъсне кола, а то беше само. Аз живея там...последвах го с колата, надявайки се, да се появи някой негов придружител, но уви, то продължи само. Беше по джапанки, с чорапки и раздърпани дрешки...а детенцето хубавко...българско дете! Докосна ме....мен ме докосват подобни неща и никога не си затварям очите! Паркирах много бързо пред нас и на бегом тръгнах след него. Той се качваше по стълбите на моста на Герджика. Извиках му той се спря и се обърна. Започнах да го разпитвам...защо е сам, къде са родителите му, къде отива и т.н. Повечето му отговори бяха "Не знам" или "Не си спомням"......тогава му предложих да дойде с мен в къщи, да поиграе с моето голямо дете, защото малкото е на градинка.....и да му дам някакви обувки и дрешки.Той ме хвана за ръката и тръгна с мен. Нахраних го, изкъпах го, преоблякох го....(беше се изпуснал в гащичките си, а е на 8 и половина). Играхме...оцветявахме книжки, говорихме си....станахме приятели. Разбрах къде живее и всичко, което беше важно за мен....Закарах го у тях след няколко часа (живее в Коматево,до стадиона на Ботев)....Посрещна ме човек, който ми е трудно да опиша на този етап. Не знам защо споделям това....ще има продължение, защото получих позволение от този човек, да ходя да виждам детето...и аз ще ходя, защото той е прекрасен....той игра с моите деца...и защото като всяко малко, живо същество, той се нуждае от любов и добри приятели. Това е момченцето...това е Мирослав!", споделя Яна.
Свързахме се с дамата, за да ни разкаже как продължава историята с Мирослав. Както самата тя се е зарекла, тя е продължила да се интересува от него.
"Днес ходих да го търся в училището, в което учи (Елин Пелин). Исках някакво съдействие от класната му или от директорката. Класната ме изгони и не пожела да говори с мен. Детето днес не беше на училище. Единствено охраната беше мил с мен. Говорихме много, каза, че детето е от крайно бедно и безхаберно семейство. Майката била мърлява и незаинтересована....имал и по-малка сестричка........ И сега не знам какво да направя...Къде са социалните? Защо учителката му и директорката си затварят очите за това дете, а не се опитат да помогнат? Никой не го интересува нищо! Майката и мъжа, който живее с тях не стават за нищо... Каквото и да им дадем.....няма да има ефект. Тя дори забравяла да го взима от у-ще.....всички страняли от него, защото миришел... никаква хигиена! А детенцето е българче...добро детенце, играеше с котката ми и децата ми с такава радост ......Купих му книжки за оцветяване..моливи и други неща, подарихме му дрехи и топка.....Боже...как се радваше...той нямаше топка!", сподели пред Glas.bg Яна.
Всеки от вас, мили читатели на Glas.bg, който по някакъв начин може да помогне със съвет или с нещо друго на невинния и прекрасен Мирослав и неговата сестричка, може да се свърже с нас като ни пише на нашата фейсбук страница. Ние ще предадем всяка информация или помощ, която ни изпратите на дамата с голямо сърце от Пловдив, която обеща да не спира да се интересува какво се случва с Мирослав:
