Заваля изведнъж. Вечерта беше тиха. Слънцето вече се скриваше зад високите сгради на града и хвърляше чудни огнено червени отблясъци по облаците. Децата от махалата играеха щастливи навън. Да, това беше една от онези съвсем обикновени майски вечери.
Щом Слънцето хвърли и последния си червен отблясък и се скри, облаците станаха тъмни. Дневната светлина мъждукаше едва-едва. Бързо загуби вечерния двубой с тъмните облаци. От отворения прозорец обаче не повя хлад. Из стаята се понесе мирис на дъжд. И заваля...
Ливна един от онези чудни пролетни дъждове. Чакани. Мъничките капчици забиха весело по перваза. Листата на липите и сливите зашумяха щастливи от вечерната прохлада, която донесе той. Децата отдавна вече се бяха прибрали и навън беше тихо. Чуваше се само неговата песен. Оставих книгата и се подадох през прозореца. Затворих очи. Вдишвах с пълни гърди свежия въздух, който също беше донесен от дъжда. Погледах как капчиците падат. Замислих се за Нея - моята Любов.
Не, че не мисля винаги за Нея. Но, когато вали, за мене става вълшебно. Истински вълшебно! Защото нейната любов е като пролетния дъжд. Идва тихо. Деликатно гали. Ефирно докосва. Целува с нежност. Обух се и веднага излязох навън.
Дъждът продължаваше да вали. Тихо, кротко, спокойно. Иззад капките светлините на електрически лампи играеха интересно. Спрях се. Разперих ръце и вдигнах глава нагоре, към небето. Разперих ръце тъй, както когато я прегръщам. Защото Тя беше дошла при мен с дъжда. Тя е рожба на дъжда. Капчиците нежно ме галеха по лицето - също, както когато Тя ме милва с изящните си пръсти. Ефирното им докосване по бузите е такова, както когато топло-нежните ѝ устни го правят, когато сме заедно... Струйките вода се стичаха по лицето ми. Тя ме целуваше. Аз Нея също! Разделени от разстоянието, но въпреки това заедно! Неразделни!... Не можех, а и не исках да се нарадвам на нейния благослов.
Не зная колко време съм стоял навън. Бях с Нея, а щом съм с Нея времето спира. То просто спира своя ход и мигът става безкраен. Също като любовта ми към Нея. Тя дойде с дъжда. И никога няма да си отиде с него.
