Днес е особено празничен и тържествен ден. Днес отбелязваме празника на светите равноапостолни Константин и Елена. Освен това, спомняме и подвига на скромния и напълно непознат български светия Константин Софийски. Днешната неделя е и Шеста подир Възкресение Христово и тя е посветена на Слепия - слепецът, изцерен от Христос. Евангелието, което се чете на днешната литургия, е било на особена почит в древната Църква и то се е чело с голяма тържественост в нощта срещу Възкресение Христово.
1. Флавий Валерий Аврелий Константин, известен като Константин l (274—337), царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.
Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.
Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.
ИМЕН ДЕН ДНЕС ПРАЗНУВАТ: Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Коце, Елена, Еленко
2. Свети мъченик Константин Софийски (+1737) - Житието на св. Константин Софийски е открито в една ръкописна история на т. нар. "Бельова църква" - храм "Рождество Пресвети Богородици" в Самоков и написана в периода от 1912 до 1915 година от Стоян Пешев - църковен певец в същия храм.
Блаженият Константин бил момче на 15-16 годишна възраст, родом някъде от Трънско или Пиротско окръжие. Той бил слуга в София, при едни търговци по народност "цинцаре". Те имали ситна стока - овци и кози, затова имали няколко души слуги - овчари. Веднъж господарите му, като отишли на църква, оставили Константин у дома, като му заръчали да им пази къщата и богатството (парите). В това време едни от овчарите дошли да си вземат хляб и др. работи, а Константин в това време още спял. Овчарите, възползвайки се от отсъствието на господарите им, намислили да ограбят парите им и да избягат. Затова те притиснали Константин, покрили го с чорт да не види какво правят.
През това време злодейците, тършувайки, намерили парите, задигнали ги и избягали. Константин като се почувствал сам, станал и извършил утринната си молитва, а господарите му си дошли от църква. Като съгледали, че са откраднати парите им, набедили блажения Константин, яростно се спуснали върху него, да каже къде са им парите, кой ги е откраднал и, ако той ги е взел, къде ги е скрил. Той кротко им отговорил, че това злодеяние не е негова работа; казал им, че докато той още спял, дошли хора, които го налегнали и покрили с черга и след малко го оставили и изчезнали, без да ги види кои са и какви са. Господарите му след различни изтезания и разпитвания, накрая и побой, като не могли нищо да узнаят за злосторниците накъде са избягали, се оплакали на един техен съсед турчин и му казали за случката с техния слуга - Константин, за откраднатите им пари. Турчинът им казал да го предадат нему, че уж той ще сполучи с разни убеждения, ако трябва и с мъка да узнае къде е скрил Константин съкровището им. След няколко питания, разпитвания, запитвания и побой, Константин все още не казвал кой е откраднал парите.
Турчинът, като видял и се убедил, че Константин не знае къде са парите, употребил друго средство, за да узнае къде са парите. Турчинът му предложил, ако се потурчи, да не му причинява никакво зло, и че ще го пусне да си ходи свободен, обаче твърдият в християнската вяра Константин отказал на турчина да остави праотеческата си вяра и да приеме мюсюлманството. Тогава турчинът го подложил на разни и големи мъки. За този му отказ, сега набеденият Константин не страдал и не търпял вече мъките заради набеждаването му за парите, а защото не искал да си промени вярата. Турчинът като видял упорството му, махнал с ятагана си и му отсякъл главата. След това го извлякъл като мърша и захвърлил на полето, там орлите и кучетата да го изядат.
Намерили се граждани, които зорко гледали и внимателно следили развитието и края на това трагично събитие. Осмелили се с риск на живота си, и през нощта прибрали блажените останки на Христовия страдалец и благоговейно го погребали. След изминаване на няколко десетки години, се разчуло не само по Софийската околност, но и от към Пиротско и Трънско за мъченическата смърт на блажения страдалец, и заприиждали бездетни, хора с различни болести на гроба на светеца и получавали изцеление.
