“От нищо не се страхувам, защото от нищо не се срамувам”, заявява главният прокурор на България Сотир Цацаров http://www.dnevnik.bg/politika/2017/05/19/2974108_cacarov_ot_nishto_ne_se_strahuvam_zashtoto_ot_nishto/
Това не е просто изказване. Това е претенция за сентенция. И тя е наистина квинтесенция на обяснението на явлението, с което се сблъскваме.
Колкото трябва да си повярал в своето всемогъщество ( и безнаказаност), за да кажеш , че от нищо не се страхуваш”?
Ти, читателю, ако не се мислиш за супермен или сумерматушка, можеш ли да заявиш откровено, че от нищо не се страхуваш? Нормалният (човек се страхува от много неща и не грях, нито признак на слабост, да си признаеш истината. Да се страхуваш от нещо ( болести, бедствия, смърт, предателства и т.н.) не те прави страхливец, а човек.
Корнелия Нинова може да не е критерий за каквото и да било, но дори и тя, правейки се “мъж” ( нали така предизвикваше Борисов предизборно, преди той да й предложи политически брак по сметка след изборите). Но дори и тя си призна наскоро в няколко интервюта, че се страхува само от змии. И това е нещо, човешко е.
Цацаров обаче е нечовешки храбър. Стряскащо е да узнаем, че един толкова овластен и безконтролен “велик инквизитор” в държавата няма страх от нищо, т.е. от никого също.
За хастара на самочувствието му говори не по-малко и втората част от от изречението му, започващо с “от нищо не се срамувам” и завършващо на “защото от нищо не се срамувам”.
Това вече е нещо, в което сме склонни да му повярваме. Липсата на страх може да е вид лудост ( в каквато не го подозирам, а по-скоро смятам, че ни демонстрира усещането си за изключителност), но липсата на срам е нормално човешко самопризнание на един самозабравил се индивид, който не само е поставен над и извън закона с връчените му провомощия да векува на поста си, но искрено си признава безсрамието. Полага му се по закон и той се възползва от правото си да бъде циник така, както го разбира.
Може би ще бъда репликиран, че главнокомандващият прокуратурата е имал предвид само казуса около “цумгейт” – един вид, че няма страхове и притеснения именно във връзка с отправените към него обвинения. Както вече отбелязах, не го подозирам в лудост или малоумие, а в многовластие, което го е покварило. Ако искаше, можеше да се изрази достатъчно конкретно. Но си е повярвал и прибягва до с обобщение, което дава повод за горните ми размишления.
Обявявам се за невинен във връзка с тях поради очевидната вменяемост на заподозряния от мен в главозамайване от прекомерна власт Цацаров.
Share on Facebook
