Няма закон в България, който да защити честните хора от мошениците.

Драмата със строителя Драго го потвърждава. Разстрелял двама, които систематично се гаврели с него и с месеци не са си плащали с чувството, че са недосегаеми.

Познавам Драго отдавна. Построи блока, в който си купих първото жилище. Заедно със съдружника си Димчо бачкаха здраво, успяваха сами, нямаха гръб зад себе си. Драго се ожени за хубавицата Цвети, роди им се детенце, а нейният син от предишен брак отгледа като свой. 

Нормален, свестен, почтен мъж, с чувство за хумор, засичали сме се по концерти и театри, честитили сме си празници.

Какво трябва да се е случило, за да "изпуши" дотам, че да разстрелва хладнокръвно? Каква тъмна сила е обладала сърцето му? Защо е прекрачил границата и колко отчаян трябва да е бил, за да го направи?

Драго не е убиец, садист, още по-малко самоубиец. Среден български бизнесмен, баща, съпруг, човек с планове, мечти и идеи. В същото време съсипа и своя живот, и чуждите.

И пак си мисля, и пак оставам като гръмнат - все едно куршумът е пронизал моето слепоочие...Колко ли отчаян трябва да е бил, през какво е преминал, какво ли не е опитал, какви ли страсти са се бунтували в душата му.

Опитал е всичко, знам. И е натиснал спусъка, защото е осъзнал, че друг изход няма. Че няма друг начин да пребори гадовете, които съсипват труда на целия му живот.

Защото държавата отвръща очи от малките хора в затруднение, защото законът е сляп за истинските престъпници и не подава ръка на Драго ПРЕДИ да грабне пистолета.

Тепърва ще се раждат чудовища, нови и нови "драговци". Скоро ще изтрещим всички, казвам ви. Ще почнем да се самоизбиваме по улиците с мазохистично сладострастие. 

Нима и на вас не ви се е приисквало да влезете в ролята на Господ, защото НЯМА полиция, НЯМА данъчни, НЯМА социални, няма КОНТРОЛ, НЯМА прокурор, НЯМА съдия? Нима вашият живот или вашият бизнес не е бил похищаван? Нима сте получили справедливост, след като са посягали на собствеността или близките ви?

Анархията ражда омраза и желание за мъст. Не Драго, държавата натиска спусъка.

The Point of No Return.

 

*Критична точка, след която няма връщане назад. Ария от "Фантомът на операта" на Андрю Лойд Уебър