Да. Любовта лекува. Добрата, блага дума също. Те двете вървят ръка за ръка и са все заедно. Заедно с нас, с мен, с теб. Вървят и носят радости. Даряват усмивки. Подаряват щастие. Любовта опива. Благата дума подслажда. 

Любовта е способна в миг един да унищожи всичко. Обаче в друг миг един е способна да излекува всичко. Думата е същата работа. Лошата ни обижда и наскърбява, благата - радва и успокоява. То като се замислим, май с всичко е така в нашия живот - едно ни радва в момента, но пък в друг момент ни носи някакво огорчение или пък ни ядосва. Но с какво е толкова специална любовта? Какво толкова е способна да излекува, да донесе облекчение? Какви са тези нейни чудодейни сили? И изобщо - наистина ли може да ни излекува? 

Ежедневието ни е динамично. Още от заранта сме грабнати от буйните му и бързотечащи, често мътни и кални води. Дотолкова сме погълнати от него, че преставаме да се радваме на тишаната у дома, на любимия ни човек, на семейството. Приемаме всичко като задължение, досадно задължение. А това за любов не намираме даже и време. За някои това е такава досада!... Обаче я да си представим следната картинка, следната серия от нашия епизод, наречен "Живот": уморени се прибираме у дома. Любимият ни човек, с когото споделяме живота си, ни посреща на вратата. Лицето грее от усмивка. Очите светят. Прегръдката е топла, а целувката за "Добре дошъл" носи наслада. Е, това нима не е хубаво? 

Ами ето я любовта, онази лекуващата всичко. Бързо забравяме за всичко от изминалия ден. Ако сме се ядосали, ни минава. А пък ако сме били нервни, се успокояваме. Забравяме всичко лошо, неприятно. Просто ей така. Един жест на любов е способен да ни излекува от абсурдността на нашия ден, на нашия живот... А  къде е тук е благата дума, ще попитате... Ами и тя е тук. Нали не сте забравили, че тя върви ръка за ръка с любовта? Най-обикновените на вид: "Добре дошъл" или "Как си?", "Здравей, обичам те!" - нима те няма да ни излекуват? Нима те не са онзи чудодеен мехлем, който мигом няма да премахне раните, нанесени ни в душата? 

Ето, да кажем, че човекът до теб има проблем. Всеки има проблеми, не сме чужди за тях. Посещават ни вседневно. Има той проблем - обидил го е някой на работа например или има дрязга някаква с някой. Мнозина биха казали: "Ами оправяй се, аз какво мога да направя? И аз имам проблеми, но не те занимавам с тях!". Какво можеш ли? Ами много можеш, само се замисли! Една прегръдка, една ласка, едно погалване или милувка по ръката - ето ти я лекуващата любов! Едно "Не се тревожи, всичко ще е наред" - е, това не е ли благата дума, благият мехлем, който той търси от нас? И най-накрая - ти защо си с някого, ако не именно да си до него, когато той има някаква трудност? Нека се замислим върху това...

И изобщо нека се замислим как с едни най-обикновени, така наглед простички и сякаш нарочно пропускани от нас неща, можем да лекуваме. Именно да лекуваме... Любовта лекува всичко. Просто трябва да отвориш сърцето си за нея. Благата дума също. Те двете винаги са ръка за ръка. Както ние с любимия ни човек...