Любовта - тази радост. И млади, и малко по-големи ѝ се радват, изпитват чудните трепети, които тя им носи, усещат уханието ѝ, вкусват от еликсира на сладостта ѝ. Ще разкажа за тях - за тяхната обич. Не, по-скоро за неговата обич към нея.
Тя живее в моя вход с майка си. Съвсем обикновени жени, трудно свързващи двата края. С майка ѝ ме свързва нещо - да го кажем сантиментално - сестра е на акушера, благодарение на който съм се появил на тоя свят. Никога не съм я заговарял на тази тема, но щом я видя, се сещам за него. Виждал съм го един-единствен път, когато ѝ беше на гости. Да... две възрастни и съвсем обикновени жени, смачкани от живота. Дъщерята обичаше да си пийва доста. Това влечение към чашката ѝ донесе беди. Първо си счупи единия крак, падайки в пияно състояние, а малко след това получи и удар, от който още не може да се оправи и ходи с патерици. Трудно ѝ е, личи си. Но Той е винаги до нея в разходките ѝ през деня...
Той е един възрастен господин. Леко трътлест, ходещ бавно, спокойно и винаги усмихнат. Даже малко стеснителен от непознати хора. Не знам къде са се срещнали, каква е историята им... Появи се някъде малко преди дъщерята да си счупи крака. Излизаха заедно. Той - важен, че е с нея, Тя - с много червило по устните и облечена шарено с цялата палитра на дъгата. Стана първото нещастие с нея. Той не я остави. Всеки ден идваше при нея. За да види как е. Тъкмо се оправи и стана второто нещастие, по-тежкото - ударът, който почти я парализира. Повече от година време тя не можеше да ходи. Не излизаше. Но Той всеки ден беше при нея. Всеки един ден Той преживяваше по свой си начин нейното страдание.
Пооправи се Тя, започна да излиза с помощта на една счупена инвалидна количка, намерена кой знае откъде. Бавно, внимателно, с много грижи, Той я буташе по счупените тротоари на квартала по време на техните разходки. Виждал съм ги и в парка. Тя притеснена, Той - равнодушен към нещастието. Винаги усмихнатото му леко пълно лице излъчваше радост. Да, Той се радваше, че е с нея. Всеки ден. Свърши мъката с количката, Тя грабна две патерици, с които е и досега. Понякога виждам я, че излиза сама за една кратка разходка долу, пред блока. Не, не мислете, че Той я е оставил... не! Той все така идва всяка сутрин, взима своята Любов и правят своите разходки.
Да, Той наистина я обича. Въпреки всичко. Въпреки трудностите, през които Тя мина, а и минава, Той е все така до нея. Във всеки един ден. А колко пъти е можел да я остави... Но не го е направил. Защото я обича. Въпреки всичко Той все така силно я обича... Не зная нейната обич към него каква е. Но неговата я виждам всеки ден. Всеки един ден аз я срещам - неговата обич към Нея. Срещам търпението му, срещам радостта му, срещам щастието му. Да, съвсем обикновени се струват наглед. Съвсем прости дори. Но не - те са ценни. Истински ценни. Геройски по своему и достойни за възхита. Неговата любов, неговата обич, бяха подложени на големи изпитания. Но Той не се уплаши от тях. Не си тръгна, не я остави. Винаги беше и все още е до нея. Да - въпреки всичко, той все така силно я обича!...
