Няма увеличение на случаите на агресия сред децата. Това показва анализ на Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД). Анализът е на база на проверки в 30 училища в малки населени места и в 5 духовни в страната, уточнява БГНЕС.
Установени са единични случаи на пререкания, спречквания и конфликти, които се изразяват в размяна на обиди и квалификации, заплахи, а понякога и на удари, но без трайни негативни последици и изискващи намесата на други институции. Като цяло не са установени случаи на насилие над ученици от страна на персонала на учебните заведения, с изключение на училищата в градовете Тополовград и Баня, общ. Карлово, където от ученици е споделена информация за агресивно поведение от страна на преподаватели.
Агресия между ученици е установена в 24 случая, като в едно училище в гр. Панагюрище, е установено, че често се случват ситуации на агресия и тормоз между децата. В тези класове има ученици, които са изолирани от останалите, чувстват се тормозени от тях – чрез обиди и физическо посегателство.
При създадените ситуации на проявено насилие се провеждат разговори с учениците и техните родители. При необходимост се търси съдействието на други институции – МВР, отдел "Закрила на детето" и др. и се налага наказание. В част от учебните заведения се уведомява и Училищната комисия за противодействие на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. При необходимост се налага наказание, а в други се свиква комисията към Координационния съвет за справяне с училищната агресия и тормоз.
В преобладаващата част от училищата, родителите се канят за участие в родителски срещи, заседания на педагогическия съвет при налагане на наказания, уведомяват се за наложени наказания на децата им, за инциденти и провинения. Провеждат се индивидуални срещи с родители и родителски срещи по класове. Провеждат се индивидуални и групови консултации на деца и родители за решаване на възникнали проблеми или трудности. В случай на конфликт, служителите се стремят да го разрешат, като действията им са насочени към разграничаване на случаите на игра и тормоз, както и физическо разделяне на участниците в спречкването. В училищата от Монтана и Видин учителите са затруднени в работата с родителите, заради отсъствие от страната, незаинтересованост и др.
Училищните власти търсят съдействие от органите на закрила в случаи на голям брой неизвинени отсъствия от страна на учениците.
В повечето училища се изследва степента на агресия в началото и края на учебната година и се анализират резултатите. В две трети от училищата е разработен и план за справяне с насилието, с посочени срокове и отговорници, който се изпълнява стриктно. Поради липсата на случаи на деца в риск, по-малко от една четвърт от учебните заведения са уведомявали отдел „Закрила на детето“. Учебните заведения работят активно със семействата на ученици с агресивни прояви. В почти всички учебни заведения се организират различни форми на дискусия, дебати и тренинги по повод различните видове насилие и начините за справяне с тях. В повечето учебните заведения се канят външни лектори и на учениците се представят презентации за видовете насилие и методи за превенция и справяне с проблема.
Става ясно също, че в две трети от училищата, пропусквателния режим е организиран чрез физическа охрана и видеонаблюдение. Почти всички служители, отговорни за пропускателния режим в учебните заведения, са обучени как да действат, в случаи на насилие и агресия в училище.
По-голямата част от учениците не познават правата си, но са добре запознати със задълженията си, някои от децата са добре запознати и с механизма за противодействие на тормоза в училището. В случаи на проблем между учениците, те споделят, че редът е да подадат оплакване на класния ръководител или директора, а в случай на лошо отношение от учител - оплакване подават до директора. Учениците обаче не разпознават други видове освен физическото и психическото насилие, като неглижиране и емоционално насилие. Малко от тях знаят за сексуално насилие, но им е неудобно да говорят за това. С част от учениците са провеждани лекции и обучения за агресията, насилието и справянето с него, както и за последиците от употребата на алкохол и наркотици.
Като масово явление се отчита вербалната агресия в училищата, размяна на обиди и неприлични думи между учениците, като тази комуникация се възприема от тях за нормална.
Насилието не е често срещано в училищата в малките населени места и е сравнително малък броят на децата, които са били жертва на насилие или агресия. Изключение прави училището в гр. Панагюрище, където във всеки от посетените класове са споделени инциденти. Впечатление е направил фактът, че в тези класове има ученици, които са изолирани от останалите, чувстват се тормозени от тях – чрез обиди и физическо посегателство.
Повечето от децата определят отношенията в класа и училището като спокойни и приятелски. При възникнал проблем преобладава броят на учениците, които търсят съдействие от педагогическия персонал. В повечето случаи учениците разрешават конфликтите си чрез разговори, рядко има децата, които заявяват, че при конфликт между съученици проблемите се разрешават чрез саморазправа, Малко са и децата, които споделят, че отношенията в класа им са напрегнати.
Агресия между ученици е установена в 24 случая, като в едно училище в гр. Панагюрище, е установено, че често се случват ситуации на агресия и тормоз между децата. В тези класове има ученици, които са изолирани от останалите, чувстват се тормозени от тях – чрез обиди и физическо посегателство.
При създадените ситуации на проявено насилие се провеждат разговори с учениците и техните родители. При необходимост се търси съдействието на други институции – МВР, отдел "Закрила на детето" и др. и се налага наказание. В част от учебните заведения се уведомява и Училищната комисия за противодействие на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. При необходимост се налага наказание, а в други се свиква комисията към Координационния съвет за справяне с училищната агресия и тормоз.
В преобладаващата част от училищата, родителите се канят за участие в родителски срещи, заседания на педагогическия съвет при налагане на наказания, уведомяват се за наложени наказания на децата им, за инциденти и провинения. Провеждат се индивидуални срещи с родители и родителски срещи по класове. Провеждат се индивидуални и групови консултации на деца и родители за решаване на възникнали проблеми или трудности. В случай на конфликт, служителите се стремят да го разрешат, като действията им са насочени към разграничаване на случаите на игра и тормоз, както и физическо разделяне на участниците в спречкването. В училищата от Монтана и Видин учителите са затруднени в работата с родителите, заради отсъствие от страната, незаинтересованост и др.
Училищните власти търсят съдействие от органите на закрила в случаи на голям брой неизвинени отсъствия от страна на учениците.
В повечето училища се изследва степента на агресия в началото и края на учебната година и се анализират резултатите. В две трети от училищата е разработен и план за справяне с насилието, с посочени срокове и отговорници, който се изпълнява стриктно. Поради липсата на случаи на деца в риск, по-малко от една четвърт от учебните заведения са уведомявали отдел „Закрила на детето“. Учебните заведения работят активно със семействата на ученици с агресивни прояви. В почти всички учебни заведения се организират различни форми на дискусия, дебати и тренинги по повод различните видове насилие и начините за справяне с тях. В повечето учебните заведения се канят външни лектори и на учениците се представят презентации за видовете насилие и методи за превенция и справяне с проблема.
Става ясно също, че в две трети от училищата, пропусквателния режим е организиран чрез физическа охрана и видеонаблюдение. Почти всички служители, отговорни за пропускателния режим в учебните заведения, са обучени как да действат, в случаи на насилие и агресия в училище.
По-голямата част от учениците не познават правата си, но са добре запознати със задълженията си, някои от децата са добре запознати и с механизма за противодействие на тормоза в училището. В случаи на проблем между учениците, те споделят, че редът е да подадат оплакване на класния ръководител или директора, а в случай на лошо отношение от учител - оплакване подават до директора. Учениците обаче не разпознават други видове освен физическото и психическото насилие, като неглижиране и емоционално насилие. Малко от тях знаят за сексуално насилие, но им е неудобно да говорят за това. С част от учениците са провеждани лекции и обучения за агресията, насилието и справянето с него, както и за последиците от употребата на алкохол и наркотици.
Като масово явление се отчита вербалната агресия в училищата, размяна на обиди и неприлични думи между учениците, като тази комуникация се възприема от тях за нормална.
Насилието не е често срещано в училищата в малките населени места и е сравнително малък броят на децата, които са били жертва на насилие или агресия. Изключение прави училището в гр. Панагюрище, където във всеки от посетените класове са споделени инциденти. Впечатление е направил фактът, че в тези класове има ученици, които са изолирани от останалите, чувстват се тормозени от тях – чрез обиди и физическо посегателство.
Повечето от децата определят отношенията в класа и училището като спокойни и приятелски. При възникнал проблем преобладава броят на учениците, които търсят съдействие от педагогическия персонал. В повечето случаи учениците разрешават конфликтите си чрез разговори, рядко има децата, които заявяват, че при конфликт между съученици проблемите се разрешават чрез саморазправа, Малко са и децата, които споделят, че отношенията в класа им са напрегнати.
