Блатото на македонския политически живот, където вече 3 години тлее взривоопасна политическа криза, се взриви с изблик на насилие в епицентъра на властта – или на безвластието по-скоро. Парламентът беше нападнат, превзет и окървавен от афектирани хора, реагиращи на избора на етнически албанец за председател на парламента с помощта на опозиционните социалдемократи на Зоран Заев.
Да се отсее обаче зърното от плявата, която пламна, не е лесно. Защото противоречията в уж ясната логика на противопоставянето са доста.
Малко са ориентирите. Сред тях е позицията на ЕС, изразена от комисаря по външната политика Федерика Могерини в подкрепа на законността на избора на Талат Джафери, бивш министър на отбраната ( в кабинита на Никола Груевски) на ръководния пост в македонския парламент. Същата позиция изразиха и Съединените щати. За подкрепа в подобен смисъл говори поне косвено и изречението в изявлението на Бойко Борисов, според което България продължава да подкрепя присъединяването на Македония към ЕС и НАТО.
На пръв поглед страстите в Македония са взривени по етнически признак след като албански депутати изпяха албанския химн в парламента. В същото време обаче нападателите на парламента биха не албанци ( с едно голямо изключение, при което най-тежко пострадал се оказа бившият кмет на Струга Зиедин Села, известен у нас с призива си българите в Македония също да получат статут на малцинство), а социалдемократите на Заев и лично него.
Ако има “добра новина” в тази драматична ситуация, тя е във въздържанието на албанската общност от намеса. Което може да се промени, ако раненият д-р Села почине от раните си, каквито опасения вече се чуха.
Атакуващите парламента на практика биха опозиционери от името на управляващата ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски. Самият Груевски обаче се разграничи от тях и поиска разследване и наказание на виновните.
Малцина български коментатори се осмелиха в часовете след събитията в Скопие да коментират външната намеса в конфликта. Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки го направи в свой коментар по Нова телевезия, в който наред със Сърбия и Турция, посочи сред намесващите се външни сили Русия. Повтори го два пъти и стана ясно, че не е изпуснал фразата случайно, макар да компенсира с натъртване върху турската роля в подкрепа на алабанския фактор, говорейки за “ръката на Ердоган” ( Путин не беше удостоен от него с поименно споменаване). Объркването за неизкушените от подробностите в македонския лабиринт обаче остана, защото Джамбазки, в същото време намекна ( доста твърдо), че исторически съюзници на българите в Македония са именно …албанците.
Бившият посланик на България в Скопие Александър Йорданов посочи опасенията на управляващия вече 10 години Никола Груевски от това да бъде осъден, ако слезне от власт, като основна причина за политическото напрежение. Александър Йорданов дори се “осмели” да каже, че в избора на един етнически албанец за председател на македонския парламент няма нищо незаконно. Но пък е противозаконно поведението на президента Георге Иванов, който отказа да връчи мандат за управление на Зоран Заев след като победилия с малка преднина на изборите от 11 декември миналата година не получи подкрепата на алабанските партии и това направи Заев потенциален премиер, без обаче да стане такъв заради противоконституционното поведение на държавния глава.
Ако може да се направи някакъв български извъд, освен стандартния, свързан с призиви към спокойствие и необходимост от диалог в Македония, той във факта, че камъкът в македонското блато вече е хвърлен и дългогодишното неглижиране на тази тема у нас повече не е възможно. Запознаваме се с пейзажа на противопоставянето в съседната държава по трудния начин. Дали обаче “защитата на българските граждани” в Македония “ с всички средства” е точно линията, която България трябва да възприеме, е твърде съмнително, меко казано. Той даде пример с това, че американците правят филми за акции в защита на един единствен техен сънародник на края света. Дали този филмов пример е адекватен на българската ситуация и възможности ( и дали да не се продължи аналогията с руската “защита” на руснаци в Крим – “филм”, който гледахме в реално време), читателите сами могат да преценят.
Остава да се надяваме, че изригването на вулкана е освободило негативната енергия в дестабилизираната Македония и проливането на кръв ще доведе до отрезвяване, а не до настървяване.
Share on Facebook
