Националистите, които досега бяха нежелани гости в посолствата на съюзническите държави в София поради антиевроатлантическата си платформа за набиране на гласове и подкрепа в страната ( и в Москва), подписаха днес споразумение с гражданите за европейско развитие на България, любимци на Брюксел и по-специално на Европейската народна партия к(ато донори на гласове в голямата партийна игра в европейската столица).

“Reapolitik” , би отсякъл Ото фон Бисмарк по повод на поредния епизод от политиката на свършените факти, чието несъвершенство е видно за всички, но се посреща със заучената през поколенията, приучени на смирение, с върховната форма на българската философия: “това е положението”.

И още нещо би казал железният канцлер, цитиран тук от Сидеров ( “сидер” е “желязо” на гръцки”). “Политиката е изкуството на възможното…”.Точно това изречение ни сервира триумфално Сидеров, обяснявайки как се е претопил в добричкия и смирен Волен в наши дни. Дали знае кого цитира, няма значение. Важното е, че вече няма да ни заплашва с арести по улиците със своите шпицкоманди, а само ще ни кове законите и ще оставя други да му вършат уличната работа.

Бисмарк е казал също, че правенето на закони е като производството на кремвиршите: по-добре да не знаеш как се правят.

А също така е казал, че най-добрият начин да излъжеш света е да кажеш истината.

Истината е, че излъгани се оказаха не само онези, които останаха без представителство в Народното събрание. Само най-добрите лъжци успяха да минат през ситото на интригите, в които, както се видя отново, Борисов и компания нямат равни у нас ( а и в чужбина са малцина подобията им с такъв успех) вече едно десетилетие. Техните учители в редиците на старите социнтриганти пак ще играят ролята на подкрепяща опозиция, на дървено желязо, на сидери…

Какво да се прави, ще чакаме потвърждение на мисълта на Бисмарк, според която не бива никога да вярваме на нищо по отношение на политиката докато то не бъде официално опровергано. Не вярвам в искрената дружба между нацоналисти и гербери и че са в договорни отношения. Това е сговор между питон и смок за подялба на зайците и мишките в техния ареал.

Да се надяваме, че мъдрият циник Бисмарк, който през 1888 г. е прогнозирал с абсолютна точност, че голямата европейска война ще започне един ден заради извършена проклета глупост на Балканите, няма да се окаже прав също, че опитите да спреш войната приличат на самоубийство от страх от смъртта.

Политическата война, имам предвид. Вие какво си помислихте? Нещо свързано с Русия и нейната пълна победа на вътрешнополитическия фронт в България?

Не ставайте смешни, тази война приключи по същия начин, по който и нахлуването на Червената армия в България през септември 1944-та: без нито един изстрел на съпротива и в изпълнение на волята на премиера на страната- миролюбивия Константин Муравиев, който не искал да дразни Сталин. Днес си имаме миролюбивия Бойко Борисов, който се постара да зарадва Путин, като отвори пътя за пълната капиталуция пред руското влияние в българския парламент- досущ както съветския агент , военният министър Иван Маринов е направил, отвярайки вратите за съветската окупация чрез манипулиране на правителството да забави с три дни ( точно толкова му трябвали на Сталин) обявяването на война на Германия.

Лошата новина е, че канцлерът Меркел напомня по нещо на канцлера Бисмарк. Той също е бил за това да не се дразни Руската монархия и си дружал с нея при цялата си гнусливост към руската изостаналост и нрави. Всъщност мисълта, че “политиката е изкуството на възможното” Бисмарк употребявал именно като оправдание за подкрепата си за Русия. Това го дискредитирало в очите на цивилизованите хора, но за него било по-важно как се подрежда играта му на европейската дъска в полза на възникващата Велика Германия, а не какво си мислят някакви си “либералчета” ( казано на днешен български) или “овцекрадци ( казано по онова време с презрение спрямо жителите на затънтените Балкани).

Още от Бисмарк за финал? Добре, сервирам “още от същото” ( както писа в заглавие битанското списание “Икономист” за това как сме пожелали Борисов за втори път да ни управлява през 2014 г.):

“ Глупаците се учат от грешките си. Аз предпочитам да се уча от грешките на другите”, надсмива ни се от дистанцията на неговия 19 век старият Ото.

Не сме глупаци, поне по тази формула. Защото не се учим (дори) от грешките си. Но и определено не се учим от грешките на другите. Ще се окажем май едно нищо или едни “братушки” за чужда употреба.

И една смела прогноза на базата на опита досега: нашият Борисов определено следва съвета на Дизраели ( напускайки постовете си вече 4 пъти – като главен секретар на МВР, кмет на София и премиер), който препоръчвал на политиците, че е по-добре да си тръгнеш 5 минути по-рано, отколкото да останеш 5 години по-дълго. Имам всички основания да смятам, че и този Борисов път ще остане верен на съвета на Дизраели и на себе си.

Share on Facebook