Видях ги малко случайно. Толкова се бях вглъбил в себе си. Навън времето - чудно пролетно, по Главната улица - приятна, ненатрапваща глъчка, шум, човекши говор. Обаче аз някак незаинтересован от всичко около мен. Причината - банална. Просто исках да си почина от работния ден, който ме грабна днес още със ставането. Отправих се тъй вглъбен в себе си към мъничкото паркче над Римския стадион. И тогава ги видях...
Стояха на една пейка - момче и момиче. Никога не съм бил точен в даването на години, но не бяха на повече от 16. Момчето нещо ѝ говореше - тихо и може би напевно. Тя го слушаше с една истинска усмива и се тихичко се смееше. Смехът ѝ беше искрен. Смехът ѝ беше от този, който много време не бях чувал, а предполагам и Вие не сте - беше от самото дъно на душата ѝ. Истински. Нещо твърде рядко срещано в днешно време...
Седнах на единствената свободна пейка, малко встрани от тях. То не беше точно сядане, ами някакво тежко отпускане. Не, не ми беше станало зле. Напротив - щом ги зърнах, веднага мислите, дето ме бяха налегнали (аз имам тоя навик да мисля нещата, които съм видял и чул. Неприятен навик е, недейте и Вие да се давате на него. Натоварващо е и не е никак, никак приятно). Обърнах се и се загледах в тях. Мълчаливо, но никак нелюбопитно. По-точно - гледах ги с възхита.
Те бяха влюбени. Много влюбени. Те бяха щастливи. Много щастливи. Те се обичаха. Много се обичаха. И обичаха се истински. С онази неподправена и чиста обич, която все по-рядко се среща.
Да, при тях беше дошла Любовта. Онази истинската Любов. Хубавата, красивата, нежната, усмихнатата, щастливата. Онази Любов, за която всички мечтаем. И всички чакаме някой ден да дойде при нас, да ни се усмихне, да ни погали. Онази Любов истинската. Най-вълшебната. Най-святата. Най-чистата. От която пиеха и се радваха те - влюбените момче и момиче. И не зная - може би ѝ благодаряха... Че е дошла при тях. И никога няма да си тръгне от техния мъничък свят - светът им, озарен от избухването и сиянието на онази Любов, истинската. Която ги държи за ръка и е готова да ги заведе навсякъде, да бъде с тях навсякъде. Онази Любов, истинската... която никога няма да ги напусне.
