Онези, които се правят, че не виждат как Москва се разпореди в България така, че да имаме удобен за Путин парламент и президент, могат “най-после” да обърнат внимание на процесите в Унгария на Орбан, давана за пример за подражание у нас не от друг, а от най – яростните привърженици ( за да не кажа слуги, защото условието да си с Борисов е да му целунеш ръка) на българския му аналог Бойко Борисов.

На пръв поглед между Орбан и Борисов има една съществена разлика: доказаният като десен унгарски популист атакува европейското единство от десни националистически позиции, докато Борисов се изявява като крепител на европейското единство на думи и чрез подчинение на Брюксел в критични моменти, като при решението за “Южен поток”. Обаче и при Орбан, и при Борисов  Путин си прави каквото иска, разширявайки своето влияние в двете бивши съветски колонии именно благодарение на благосклонното отношение на лидерите в Будапеща и София.

От години твърдя, че основното разделение между българите минава по отношението им към Изтока и Запада. Така и не можах да разбера, защо лидерите на партиите с ясна прозападна ориентация не пожелаха да изведат тази обединителна за прозападните българи парадигма като основа за мечтаното консолидиране на българските демократи. Защото да бъдеш втренчен в Москва ( и нейните корупционни матрьошки тук) е гаранция за недемократичността на “влюбения” в руското влияние. То носи само корупция, корупция, корупция и още корупция – тя е в основата на всичко онова, което я съпровожда в амалгамата от отровни тежки метали, задържащи България на дъното на европейските класации по условия на живот.

В Унгария протестиращите срещу Орбан отдавна разбраха каква е същината на техния проблем и пренасят демонстрациите си на няколко преки от руското посолство в Будапеща. Полицията им забрани да митингуват пред сградата, но не конкретното местонахождение на акцията е важен, а нейната ясна символика. https://nova.bg/news/view/2017/04/25/180366/многохилядни-протести-в-унгария-срещу-влиянието-на-русия-видео/

Унгарските демонстранти все по-отчетливо скандират “Европа! Европа!” и “Да спрем Москва”. А българските лакеи на Борисов, които му препоръчваха да следва примера на Орбан, се изпокриха. В парламента…

Кошмарът за Борисов и неговото всевластие ще настъпи тогава, когато българите разберат, че той е основният гарант на безконтролния внос на руска корупция в най-зависимата от Русия европейска икономика , каквато е българската. Докато тази връзка не бъде “съзряна” , ясно посочена, а енергията на българските демократи не бъде канализирана срещу руското отровителство на българската европейска среда, вайкането за “провала на десните” и скубането на коси ( понякога взаимно) с въпроса “откъде ни дойде този кошмар”, ще продължи.

Отговорът е ясен и се чува от десетки хляди гърла от Будапеща: дойде ни от Москва. Но по наистина неразбираеми причини лидерите на партиите у нас с ясна прозападна ориентация събират храброст само да я заявят, но не и да я отстояват срещу очевидния източник за заплахата срещу нея от Изток, който един ден ще си оправи отношенията с ЕС ( днес вече се чуват гласове в Москва в полза на такава промяна), но вредителите от българската руска пета колона няма да се променят и да се откажат от завоюваните позиции на корупционери с бели якички и георгиевски лентички.

Тяхното изобличаване и отстраняване от ключовите позиции в управлението и в икономиката минава през осъзнаването на проблема и посочването на Борисов като техен закрилник.

Има ли в България аналог на русофилските организации, работещи открито за интересите на чужда държава, доказала при това своята атресивна, недомократична същност? Няма. Но Борисов, който иначе много обича да се представя за балансьор, афишира и без това видните си симпатии към таза руска безалтернативност чрез символиката на посещението си в централата на Наци(оналното) движение “Русофили”. Би могъл да откаже поканата най-малкото с анлогичния аргумент, че не иска да дразни еврофилите ( нали така обяснява проруските си залитания за Черно море като мирна зона- за да не дразни Путин). Но явно не е в кондиция да отказва онова, което е по-силно от личната му воля.

Share on Facebook