Днес светът е Армения. Нормалният свят обаче. В какъвто би следвало да живеем. Или може би би трябвало? Не знам. Объркано е всичко в този днешен свят. Нормалното е приемано за извратено, извратеното - за нормално. Но днес е един особен и тъжен ден. На 24 април всяка година ние, цивилизованите хора и граждани на този свят, отбелязваме годишнината от Арменския геноцид.
Едва ли има нормален човешки разум, който допуска такова зверство. Планомерно, жестоко и методическо изтребление на цял един народ. Това изтребление, започнало през 1893 година и продължило до 1916 година, е държавна политика на садистичната Османска империя. Това изтребление е плод на чудовищно извратени умове - избити са 1 543 271 души, а броят на депортираните е незнаен.
През 1890 г. в империята живее голямо арменско население – около 2.5 млн. души. Заради нормалните исторически процеси по онова време, арменското малцинство започва все по-често да надига глава с искане за отделяне от Османската империя и автономия. За да задържи властта над територията си, турската власт започва гонения и избивания на арменското население, които не винаги са директни. В началото се настройва кюрдското малцинство срещу арменското, а по време на Световната война арменските войници умишлено са пращани в най-големите кланета на най-опасните и безнадеждни фронтове. Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове.
Днес светът е Армения. Целият цивилизован свят смълчано и с почит скланя глава в памет на невинните жертви на една извратена политика, на едно тотално незачитане на човека, на неговите чест, свобода, достойнство. Днес светът е Армения и Армения е светът. Това не го признават само потомците - независимо от вероизповедание, раса и народност - на онези зверове, първо измислили, а след това и приложили пъкления си план за изтреблението на арменския народ. Да, те са потомци на онези кръвопийци, защото не признават този геноцид.
Светът не трябва повече да допуска да има такива масови изтребления. Нека паметта на жертвите на турските зверства да е онази пътеводна светлина в живота на света, която да свети, насочва и напомня, че подобни зверства от такъв мащаб не бива да се случват отново.
