Всичкото за лимеца от мелничаря Атанас Янакиев

Атанас Янакиев не работи в научен институт, няма диплома за агроном. Преди три години се опитал отглежда лимец. Засял го върху десет декара, наблюдавал го как расте. Но когато дошло време за жътва, не намерил комбайн, за да ожъне и махнал с ръка. „Аз не съм фермер“, казва той в импровизирания си офис там, където е мелницата му за лимец в село Първенец, Пловдивско. Забележително е, че всяка от десетките машини, които въртят колела, или се тресат, или работят с въздух под налягане, е конструирал сам. После ги е променял и усъвършенствал. Тъй като е много търсен като мелничар, конкуренти поискали да видят машините му и да откраднат ноу-хау-то. Но нашият човек бил готов за похитителите – поставил живачни лампи в цеха си и снимките, направени от похитителите, не станали.

Той е техничар по рождение, родил се е със знанието за това как работят машините и от известно време е насочил този талант към превръщането на лимеца в брашно тип 2200, тип 1000, пукната ядка, флейкована ядка. И понеже все иска да узнае коя е Майката на всичкото, е чел, научил, наблюдавал, разказвали са му какво ли не за лимеца като растение. Днес Атанас Янакиев вече е като истинска енциклопедия за това толкова полезно зърно, което той нарича ядка. Което знае – го знае. Което не го знае – си го обяснява интуитивно и с логика.

„Наричат лимеца еднозърнест или двузърнест, но това не е точно“, казва Наско. „Лимецът бива винаги еднозърнест двуредов. Много често хората го бъркат с емер и със спелта, но това са различни растения. В емера спелтата (древни житни култури) има доста глутен, докато при лимеца той почти липсва. Основната разлика между лимеца и останалите житни е във външния вид на зърното. При другите то има браздичка, докато при зърното на лимеца тя липсва. Някой път се чудя дали лимецът е житно или бобово“, признава той.

Ето какво разказва от първо лице Атанас Янакиев за отглеждането на лимец и дейностите след жътва.

Как се сее и отглежда

Зърното за сеене трябва да почистено от примеси от пшеница и други житни, както и от плевелни семена. Сеитбената норма е 25-30 кг/дка. Лимецът се засява на 5-7 см дълбочина от края на септември до края на октомври.

За разлика от други житни лимецът няма нужда нито от торене, нито от третиране с пестициди. То е жилаво растение, което е по-мощно от плевелите. Подтиска ги благодарение на многото „братя“, които прави. Непрекъснато избиват нови стебла – до 270 от зърно, които имат различни функции. Някои от „братята“ подтискат плевелите и умират рано, други пазят стеблата, които ще носят класовете, трети имат други функции. Лимецът има толкова мощна сила за живот, че никакви плевели не могат да издържат на конкуренцията с него за слънце и хранителни вещества. Затова много често в Ямболско използват растението като кардинално средство за почистване на земята от плевелна растителност.

До месец май лимецът пораства не много на височина, но за сметка на това развива дълбоко коренище. През май започва да расте с часове. До жътвата, която се извършва през юли-август, растението може да достиге 1.5 м височина. През това време не го нападат нито болести, нито неприятели. Най-горната люспа на зърното има силно защитно действие като го предпазва както от вредители, така и от птици. Тя здраво обвива зърното и при жътва почти не се отделя.

За отличен се счита добивът от 150-200 кг/дка.

Жътвата започва когато класа клюмне надолу. Барабанът на вършачката се настройва на по-бавни обороти, за да не се олющи зърното. (Ако е олющено, то лесно гранясва.)

След жътва

След жътва зърното трябва да се прослънчи. Това означава да се разстели и остави на слънце за минимум 4 часа.

В никакъв случай не затваряйте зърното в чували, тъй като на мишките им харесва да си направят гнезда между тях. Гризачите няма да ядат лимеца, но ще го замърсят и ще го направят негоден за консумиране и удобен единствено за повторна сеитба. Дръжте лимеца в хамбар или в насипно състояние, или в big bag чували от по 800 кг. Така дори и 10 години да не посягате към него, той ще остане пълноценен за използване.

Мелничарски работи

Какво правя със зърното, когато клиентите ми го докарат. Първо, пускам го в семепочистващата машина, която премахва най-горната и дебела люспа. Имайте предвид, че лимецът има седем люспи. После зърното преминава през каменно отделителна машина. Следващата – гравитачна машина, отделя олющеното от неолющеното зърно. Поредната техника – триори – отстранява плевелните семена и начупените зърна. Накрая остава единствено чист лимец без каус (горна люспа), а ядките са с еднаква големина, цвят и форма.

Самото лющене на лимеца може да се извърши по няколко начина – с удари, чрез притриване, с въздух под високо налягане. Когато люспата пада при удряне, зърното става негодно като семе (не покълва), но може да се използва за направата на брашно. Когато се използва триене, енергията на лимеца спада с 50%, кълняемостта също намалява. Най-добрият метод на лющене е чрез натегнат въздух, защото тогава ядката си запазва кълняемостта, начупването и нараняването й е слабо.

Когато е олющен, лимецът вече е загубил защитата си и може да се нападне от гъгрици. Между другото, в БАН направиха поредица снимки на аурата на лимеца и установиха, че когато ядката е току-що олющеня, 85% от аурата й е зелена. След 65-ия ден обаче аурата изчезва. А това означава, че ядката е пълноценна за консумация до два месеца след като бъде олющена. Възможно е и три. Но после енергията й напълно изчезва.

Почистеният лимец се съхранява на хладно и проветриво място.

Той може да се смели на едрозърнесто или по-фино брашно, а може да се направи и на флейки. Някои производители предпочитат зърното само леко да се напука, така че да стане подходящо за пълнене на чушки и други гозби.

Общото между лимеца и моторите

Между лимеца и моторите, разбира се, няма нищо общо освен едно – Наско Янакиев. В свободното си време

той възстановява стари мотори от времето на Втората световна война. Пристрастен е към тях, защото навремето е бил състезател. И не просто състезател, а национален шампион. Занимавал се е с мотоциклетизъм от 1976 до 1989 г., а голямата титла получил през 1978 г. Бил е най-добрият и най-лудият мотоциклетист на соцлагера.

Синът му Цветан Янакиев помага в мелничарството и реставрацията на моторите, но също така извършва експерименти и наблюдения, за да подготви докторантурата си в Университета по хранителни технологии. Тя е свързана с обработката на хранителни продукти в опаковки, така че те да се съхраняват по-дълго.