Пролетта не е най-точното време да посетите Балчик. На север пролетта идна значително по-късно и почти до края на април времето е нестабилно. Такова беше и днес при нашето посещение. Балчик ни посрещна с мъгла и съвсем лек вятър – нещо нехарактерно за него. Морето също беше учудващо спокойно. За да стигнем до него избрахме пътя от Варна през Златни пясъци. Заслужава си този път. От едната страна е морето, което пък предлага интересни гледки. При хубаво време и когато то е спокойно, наподобява малко на Лазурния бряг.

 

Балчик. Градът на белите скали. Той е кацнал на бели варовикови скали. Къщите му са сгушени сред тях. Разположен е терасовидно, а това му придава интересен чар. В него има само две посоки – нагоре и надолу. Романтиката му се крие в малките и тесни стръмни улички, които водят към морето. Градът живее с него. Всички къщи и хотели са обърнати и отправили взор към морето. Повечето къщи са от началото на миналия век и пазят онази аристократичност, характерна за Балчик, когато е бил луксозинят курорт на румънската аристокрация. Дворовете са чудни малки райски градини, пълни с всякакви цветя. Но най-хубави в Балчик са лалетата. Никъде другаде в България няма да срещнете толкова изящни лалета, колкото в Балчик.

 

Дамбата – голямата пешеходна алея на града е главната му артерия. Там е съсредоточен човешкият поток от посетители. От едната страна е морето, от другата ресторанти, кафенета и нови жилищни комплекси. Летните вечери гъмжи от народ и разминаването е трудно. Плажовете на Балчик също са тук. Дамбата води и до емблемата на града – Двореца.

 

Чудната му архитектура властва над пейзажа. Строен в средата на 20 век като лятна резиденция на румънската кралица Мария, той представлява комплекс от вили и други постройки – общо 46 постройки. Ботаническата градина обхваща почти 200 дка и е истински шедьовър на парковото изкуство. Тук направо можеш да се загубиш в приказиня свят на цветята. За да обходите целия парк, отделете си поне половин ден. Разходката из фееричните алеи наистина си заслужава и остава спомен за цял живот.

 

Но Балчик не е само Двореца и Ботаническата градина. Градът има и богат исторически музей, който разказва историята му още от най-древни времена. Централно място на площада заема паметникът на загиналите балчиклии във войните за национално обединение. Скулптурата представлява голям бял каменен кръст.

 

Балчик е любимо място за почивка на румънските туристи. Цели тумби идват тук - дали водени от носталгията по времената, когато градът е бил техен или пък просто търсещи почивка, но румънската реч се среща навсякъде из града.

 

И отново уличките! Тези виещи се тесни уличики, които предлагат едно спиране на времето. Мързеливи котки се изтягат из дворовете и това допълнително те кара да се чувстваш, че времето наистина е спряло. Изобщо Балчик предлага една истинска наслада за душата и радост за окото. Това е малко особен град. В него няма забързаност, няма шум, няма излишна помпозност и кичозност. И въпреки това не е лишен от нищо. Изпъстрен е с малки семейни хотелчета и добри ресторанти и въпреки, че се намира в самия край на България, предлага възможности за една хубава семейна почивка.

 

Балчик ни посрещна с мъгла и ни изпрати с дъжд. Но си обещахме да се върнем отново, защото това е град, който остава в спомените ти и те кара да се връщаш в него пак и пак. А и тези лалета, които можеш да видиш само тук, също те канят да им се порадваш отново!