Разпети петък. За повечето хора свързан с минаване под масата. Толкоз. В някои храмове (особено в градските) стечението на народ е огромно. Извиват се опашки. Всеки обаче иска да мине под тая пуста маса бързо, немедленно, без да чака.

 

Извила се опашка пред храма. Нетърпеливци пререждат, бутат се, лъжат дори, че са болни, за да минат по-напред. Почакат ли повече от 3-4 минути, започват да нервничат. Често и скандали правят. Добре. А твоето страдание къде е? Нали Христос дойде на земята, за да изкупи греховете ни? Заради нас той виси на кръста и страда. Нима му е лесно? Нима не може и той да постои там пригвозден 3-4 минути, да каже „Свърши се“, да изпусне духа си и да се приключи всичко? Може. Ала не го направи. Заради нас. И заради нас самите трябва да проявим търпение. 10-15 минути на една опашка не е нищо. С какво сърце ти ще се поклониш на Гроба Христов (защото масата с плащаницата изобразява точно това)? С гневно? Ядосано? Изпълнено с лъжа? Къде останаха благодарността, смирението, че Той виси на кръста заради нас и нашето спасение? Той се принесе Сам в жертва, а ти? На една опашка не можеш да изчакаш малко...

 

Някъде пък има разни поверия и суеверия, че трябвало да се премине под тая маса три пъти. Иначе късметът щял да избяга от теб. Но, защо пък три? Не може ли седем? Или десет? Че нали колкото пъти минеш отдолу, късметът ти ще се умножи по това число на преминаванията?

 

Млади и стари се оплакват, че трудно се провирали. Който пък не успеел да мине, бил грешен. Сякаш не сме всички грешни, ама айде – това е друг въпрос. Не са грешни само тези, дето заклеймяват другите като такива. Трудно били минавали. А на Него – Божествения Агнец да не би да му е лесно да виси на кръста? Да не би да му е било лесно преминаването през всички страдания и унижения, додето висне на кръста? Лесно друг път. А ти една жертва не можеш да направиш за Него – да свиеш колена, да се поклониш и да минеш под плащаницата със смирение.

 

Снощи в храма в Повеляново, гдето бях певец, след Опелото Христово, когато плащаницата вече беше внесена в олтара, влезе един момък, който настървено искаше да мине под масата! Нищо, че вече плащаницата я нямаше. Били му казали, че в петък се минава под масата.Туй то! Трябва да мине! Обясних му, че не се минава под нея, а под плащаницата, която е там – заради нея е. А ако толкова му се промушва под маси, да си иде вкъщи и да се провира там колкото си ще. Същата работа е. Не знам дали ме разбра...

 

Изобщо всичко около най-тъжният ден в годината – Разпети петък – е сведено до липсата на вяра и разни суеверия. От вярата няма и следа. Само едното минаване под тая пуста маса е останало и само то ни води в храма. Толкоз.