Дали от пролетта, дали от нещо друго, но напоследък все мисля и размишлявам за любовта. И се подсетих за тази латинска мъдрост - Amantes amentes - Влюбените се безумни. Но дали наистина те са такива? Не са ли просто... влюбени?

Всеки е изпитвал това чувство - да се влюби и да бъде влюбен. Няма такъв човек, който да твърди обратното. Дори и тия, които са преживели най-тежки раздели и са си обещали, че повече никога няма да допуснат любовта у себе си (има такива хора, повярвайте ми) - дори и те, преди да изживеят тая тежина на разлъката, са били влюбени... 

Но наистина ли влюбените са безумни? Склонен съм да мисля, че не. Те просто... са замечтани. Защото да си влюбен, значи да мечтаеш, да си мечтател. Мечтаеш целия свят, а за тебе това се свежда само и единствено до един човек. Мечтаеш всичко най-хубаво на тоя свят и от тоя живот - да го преживееш, изживееш, изпиташ, споделиш само и единствено с един човек... с любимия ти човек... 

Не помня точно кой, но някой си (уж умен човек, затова и цитатът му е разпространен), е казал или по-точно изказал мнение, че да си влюбен, значи да не виждаш недостатъците на другия. Е добре - а ти нямаш ли недостатъци? И не се ли стремиш да ги изгладиш, да ги изправиш, за да не разочароваш другия? Правиш всичко, за да се промениш... към по-добро. Защото знаеш, че така ще възрадваш... любимия си човек - този, в когото си влюбен и когото безмерно обичаш (щом си влюбен, то и обичаш - съвсем... и логично, и даже приятно е)... 

Не, влюбените не са безумни. Безумни са онези, другите, невлюбените. Защото не виждат красивото, не виждат смисъла на живота и в живота, не го усещат. Не усещат и не се радват на може би най-опияняващото чувство - това да си влюбен... Безумно!