Що значи отричане? Да се откажеш. От някого или от нещо. Твърдо, ясно и категорично да заявиш, че се отказваш. Вероятно ще попитате и "Защо?" в днешната си сказка съм решил да туря точно такова заглавие...

Мисля върху нея от известно време. То напоследък нещо малко мислител станах. Мисля си за много неща от и около живота. Не, че съм отнесен или отвеян. Просто размишлявам. Теми - колкото щеш. Причини - тоже. Тук се размислих върху житията на двама светци. Ще кажете "Ама стига с тия попщини и църковни работи бе". Може и да сте прави... но пък тия животоописания, твърде непознати нам в днешно време, са били моралните стожери на нашите предци. Тях те са имали за пример в живота си. Две жития ме хвърлиха в тия последни мои размисли - на преподобна Мария Египетска (1 април) и на преподобни Моисей Мурин (29 август). Тия две животоописания най-красноречиво и простичко в същото време ни показват какъв е тоя подвиг на отричането.

Мария била блудница, проститутка. С държанието и поведението си скандализирала цяла Александрия. Не мислила за нищо. Живеела от ден за ден. Събуждала съблазън у мъжете, пиянствала, разгулът и развратът били за нея нещо нормално. Но един ден случайно се оказала на кораб, който отивал с поклонници към Йерусалим. И на борда му тя продължила със своето поведение. Поклонниците отивали да се поклонят на Светия Кръст. Някаква невидима сила обаче не я допускала да влезе в храма. И така няколко пъти. Смутена, тя се помолила на Света Богородица и чудото станало - влязла в храма, поклонила се на Честния Кръст. И оттук насетне тя се отрекла от всичко, от целия си живот. Взела своя кръст и се поселила в пустинята, гдето проживяла сама 47 години. Страстите и спомените от предишния живот непрестанно смущавали душата на Мария... но тя издържала!

Свети Моисей пък бил разбойник. От най-злите. Убивал, палил, плячкосвал. Цялата египетска земя през четвъртия век била наплашена от него и от злодействата му. Бил зъл, отмъщавал и убивал за най-малкото. Но изведнъж... в душата му нещо се пречупило. И той се отрекъл от досегашния си живот. Моисей напуснал другарите си и проливайки сълзи на съкрушение, се затекъл в монашеската обител гдето изповядал греховете си и молил братята да го приемат в числото на иноците. Те дълго не се съгласявали, понеже знаели неговия грешен живот. Но Моисей не мръднал от манастирските врати и не преставал да се моли и плаче. Най-после игуменът повярвал на искреното му разкаяние, приел го, но му наложил строго послушание. Тъй станал подвижник. И тук спомените за предишния живот изкушавали. Но Моисей издържал!

Е, не е ли подвиг тяхното отричане? Въпреки всичко те намират сила и смелост да сторят така. Нека помислим за момент - а дали аз съм способен на такъв подвиг? Най-прост пример: имаш си свой живот, но срещаш някого и се влюбваш. Става тъй, че дори и заживявате заедно. Обаче всеки си има характер. Някъде характерите са хармонични, другаде - не. Но от любов ти си готов на всичко - дори и да се отречеш от своя характер (не всеки е така и не всеки е готов на коренната промяна у себе си). Изменяш се заради човека, когото обичаш, на когото държиш. Трудно е в началото. Но после става леко. Виждаш, усещаш, че си възнаграден за твоето отрицание от себе си с най-великото нещо - Любовта. Разбира се не всички успяват да издържат - стават кавги, последват раздели...

Но тоя, който успее да удържи дадената пред себе си дума - че твърдо се отрича в името на другия - той е честит и получава всеки ден своята награда за тази си жертва. Нима Мария не е можела да каже: "Трудно е, връщам се обратно в света към стария си живот". Но с воля над себе си (и с Божията помощ), е устояла на тия помисли. И се е удостоила да влезе в Рая, че и светица да стане. Ние разбира се светци няма как да станем... но пък можем да станем малко по-добри, като се отречем от себе си в името на другия. Страшно е, но пък носи наслаждение. А то идва от този, в чието име сме се отрекли. И той ни дава Любовта си. Всеки ден...