На 23 март църквата отбелязва паметта на един малко и почти неизвестен български светец - мъченик Лука Одрински. Житието на светеца е изключително поучително за нас. Съдбата на този Божи угодник е драматична и съвсем спокойно може да се заключи, че засяга всеки един от нас. Заради прибързаните обещания и необмислените думи, които водят след себе си и празните надежди. Именно това ме хвърли в разни размисли, които ще се опитам да споделя с Вас. Разбира се, може и да не съм прав - нека всеки отсъди правилно за себе си.

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашения Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча!" Един турчин веднага го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. В Смирна (днес Измир) той срещнал духовник, който го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.

Лука постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. Миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение. Но врагът на човешкото спасение не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в друг: Зографския (отгдето се върнал в света, но като не успял да се успокои, пак дошъл на Атон), Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Св. Ана. Като се позамислил защо през всичкото това време няма покой, а все прехожда от място на място, той дошъл до заключението, че това е наказание от Бога за отричането му от християнската вяра. Така той дошъл до мисълта за мъченичество и я споделил с някои духовници: никой не смеел да му препоръча мъченически подвиг поради младостта му. Но накрай като видял неговата неизменна решителност, духовникът Ананий му дал килийно правило като подготовка към мъченичество за Христа. После духовникът Висарион го постригал във велика схима и заедно с него тръгнал за остров Митилин. 

След като се причастил със светите тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията (съдията). Той разказал иносказателно как насила са го потурчили, открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност да умре за Христа. Турците го били жестоко и го хвърлили в затвора, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион успели да му изпратят в затвора светите Тайни Христови за последно причащение. Накрай съдията видял непоколебимата твърдост на Лука и го осъдил на смърт чрез обесване. Когато палачът надявал примката на шията му, казал: "Изповядай Мохамеда, великия наш пророк и ние ще те пуснем!" Светият мъченик отговорил: "Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!". Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. 

Порязащо животоописание, не мислите ли? Даденото прибързано обещание, необмислените думи... познато. Всеки ден се срещаме с тях. Всеки един от нас ги усеща, понася. Търсиш помощ от някой - да речем приятел или познат. "Да, добре, ще решим проблема", чуваш. Получаваш някаква надежда... но обещанието остава неизпълнено. Думите са били хвърлени напразно... и надеждата ти се оказва най-подире празна...

А думите са много важни в нашия живот. Чрез тях общуваме. Те ни засягат, обиждат, натъжават. Но същевременно носят щастие, наслада, радват ни. Но твърде начестичко изговаряме куп празни и безсъдържателни думи в нашето общуване.

Хубаво е да се замислим преди да обещаем някому нещо. Преди да обещаеш нещо, помисли хубаво дали можеш, дали е по силите ти да изпълниш това обещание... защото ако неможеш, дори под угрозата близкия теб човек да ти се разсърди, кажи и сподели: "Нямам възможност" или пък "Не мога, не е по силите ми"... Да, той вероятно ще ти се разсърди, ще се тросне, може и да ти наговори куп обидни думи. Но след известно време ще проумее и усети, че ти си му казал така от обич към него - за да не му даваш празни надежди. И ще те оцени по достойнство. Ще знае, че може да разчита на теб и наистина те е грижа за него.

И друго е много поучително от животоописанието на свети Лука Одрински, а именно това да имаме силите и достойнството да сме готови да изкупим напразните надежди, дадени на някого, породени от необмислените ни думи и прибързани обещания...