Някога тази арабска мъдрост ми правеше силно впечатление. Напоследък отново се присетих за нея, наблюдавайки социума около мен, от който и аз, и всички ние сме част. Интересна е тази думичка социум. Означава "моралните връзки между хората". Хора, морал... първите са много и се срещат на всяка крачка, второто би трябвало да е част от мнозината първи, но не е... и се среща много рядко. Вече...

Очите са вратата, отгдето светът влиза в нас. И помислете само - виждаш нещо красиво - веднага те залива вълна от приятност. Виждаш нещо лошо, шокиращо - веднага те залива друга вълна - тази на възмущението. И така можем да изброяваме до безкрай... Да, очите са вратата. Чрез тях ние живеем, ние чувстваме, ние усещаме, ние дори мислим.

Но очите стават безполезни, ако у нас влиза само материалното, само лошото, само некрасивото. Ако чрез тях не виждаме наистина стойностното, духовното ако щете. Вседневно виждаме мъка с тях. Тя влиза у нас, но остава в притвора. Там, най-тъмния ъгъл на душите ни. Вседневно виждаме разни неправди, но толкоз - виждаме ги и не предприемаме нищо за изправлението им. Използваме очите си да виждаме и допускаме у нас само това, което ни е угодно.

Така заслепяваме и ума. Не го използваме за общото благо или пък в помощ нечия. Предпочитаме да го използуваме за някакви наши, често користни цели. И така постепенно закърняваме - първо душите, а после и очите. Затваряме портата, чрез която светът влиза у нас. Възприемаме всичко така, машинално, сякаш по задължение. И не мислим, не разсъждаваме. Заслепени сме само от материалното, лъскавото, скъпото. Умът ни изцяло е впрегнат как да си го набавим. Наистина сляп ум. Невиждащ и неусещащ. Невиждащ красивото, хубавото. Неусещащ нечията мъка, страдание, болка.

Наистина - малка е ползата от очите, щом умът е сляп. Така освен слепци, сме и глупци. Виждаме, но не това, което трябва. Умът ни възприема видяното, но не това, което трябва. Виждаме, но не гледаме. Възприемаме, но не мислим. Гледаме, но не възприемаме. Виждаме, но не мислим. Защото сме слепи. И умът ни е сляп. Вратата към нас е затворена. От самите нас.