Изборите на 26 март бяха предизвикани от Бойко Борисов с еднолично решение, което беше изненада дори и за хора от близкото му обкръжение в първия момент, когато обяви това свое намерение. Ето защо ще бъде погрешно да се говори за ГЕРБ като партия, която предизвикала изборите. Нещо повече, при цялата прословута лоялност към вожда, от разни структури се дочуваха приглушени, но явни признаци на мърморене във връзка с риска от загуба на изборите, която би довела и до загуба на гарантираните досега порции във властта и икономиката, раздавани на послушните “деца” на бате им Бойко.
Но ето, че вождът им се оказа прав, макар и наведен към факторите, от които зависи третият му мандат. Защо обаче , както самият той отбеляза, лансирайки важна опорна точка, победата му не предизвика партийно ликуване и не се празнува с “бонбони и шампанско”, каквито щяло да има в лагера на БСП , ако социалистите бяха победили?
Борисов очевидно разбира, че присъства на погребението на собствения си възход и е неприлично да се радва на факта, че му предстои трето бягство от властта, с което ще отбележи срамен рекорд по напускане на управленските окопи. Дали това ще се случи още сега в контекста на евентуален провал на опитите му да състави правителство, какъвто теоретично могат да му сервират забогателите откъм ролята на балансьор патриоти от трипартийния сговор или пък ще му се случи след като устиска на премиерския пост до края на българското председателство на Европейския съвет, това не знам. Но тази прокоба тегне над него и не вещае да остави славен спомен за българския Наполеон от Банкя.
Както е казал Талейран ( не само по адрес на Наполеон и наследниците му във властта във Франция), “честолюбието не остарява”. Това е същият хитър френски дипломат, надживял доста сгромолясали се режими, върху чиито руини е съумявал да се изкатери като най-видният строител на европейски ред в началото на 19-ти век, отбелязал важността на щиковете, с които се взима властта, но и неудобството да се седи върху тях. Предстои и на Борисов да усети липсата на удобната реформаторска възглавница, от която така неразумно побърза да се отърве, в сравнение с щиковете на патриотарството, срещу които Брюксел е на нож по дефиниция.
Знаейки това, онези с щиковете му предлагат вече открито да направи онова, което Макиавели съветва чрез афоризма: “ хубавото на обещанието е в това, че винаги можеш да се отметнеш от него”.
Предстои да видим дали гъвкавият Борисов няма за пореден път се отметне и да предложи брак по сметка на Нинова след годежа, който им предлага Валерий Симеонов. Брак в името на европейското ни председателство, разбира се. А вие да не си помислихте нещо друго?
Share on Facebook
