Както и друг път съм писал ( а и със сигурност не само аз), никой няма монопол над хрумванията.

Не бих претендирал за авторството над определението за ГЕРБ като “селска десница” ( наистина не знам, дали някой друг преди мен не го е използвал), но държа за протокола да се разгранича от адаша по малко име Иво Христов, който след моя милост стигна до същото “заключение”. http://offnews.bg/news/Politika_8/Ivo-Hristov-GERB-e-selskata-desnitca_651359.html

Личната реплика си я позволявам в личния си блог. Опитът ме е научил да настоявам да се тегли чертата между фонетично еднакви с моето име имена на другари, фанатично защитаващи обратни позиции.

В зората на демокрацията на страниците на в. “Марица” се появи автор, който се нарича Иво ИнджОв. Бях директор на БТА и трябваше да се “оправдавам”, че не аз , който все пак съм ИнджЕв, съм написал едни глупости. Както и друг път съм споменавал, предложих на младежа ( чрез посредник в лицето на секретарката ми) да се подписва в средата между името и фамилията си главна буква с точка, за да ни различават хората. Но той отказа. Явно нямаше нищо против да го бъркат с мен и да обърква ( не мен, а) другите.

Не бих искал този прецедент да се повтори по смисъл с Христов, който също е Иво и е написал (почти) същото, което публикавах вчера : “Селската десница в лицето на ГЕРБ, както по времето на Стамболийски, печели в селска България и това няма да се промени без консолидация на гражданите против евразийското рашизиране на България”, казвам в статията си ( с извинение, че се налага да цитирам себе си).

В интервю за БТВ Иво Христов заявява днес …същото, но без “евразийския елемент”. http://ivo.bg/2017/03/27/русия-пак-победи-турция-на-български-т/

Ако човек си премълчи и пропусне да реагира бързо е много вероятно в един момент да не може да обясни истината по-късно. Днес ИнджОв, заклет мой антипод като поклоник на Първанов ( и техния Путин) , се перчи като медиен експерт с академична титла, в качеството на какъвто обикаля телевизионните трибуни. Човекът е изкласил по скалата на онова, което се цени днес, а моя скромност е декласиран в същите тези трибуни като твърде неудобен за тях.

Иво Христов е същата стока, че повече дори що се отнася до демонстративния му путинизъм.

Пак казвам, не мога да бъда сигурен, че е ме копирал ( всъщност вярвам, че сам е стигнал до същата логика – не е трудно да се досетиш подобно нещо), но държа да се знае, че с него не си “менкаме” идеите със съответната удобна ( за него) недоизказаност само защото по твърде различни причини имаме проблем с Борисов.

Когато предприемам подобна обяснителна стъпка спрямо червенокожите, завършвам със стандартното: “аз казах, хау”.

Share on Facebook