Чета и препрочитам становището на БТВ, с което обясняват защо са спрели излъчването на епизод от сериала “Слави Трифонов прави грандоманска лична политика от екрана на БТВ”, който продължава вече близо 17 години. И не мога да повярвам на очите си: днешното ръководство на телевизията, което не е от вчера на този връх, буквално повтаря многократно заявената ми позиция от времето, когато и аз работех там, че Слави Трифонов трябва да коментира политиката в коментарните предавания. За целта съм го канил два пъти на диспут в предаването си “В десетката”.

Много пъти съм казвал и писал, че в условията на свобода на словото гражданите са свободни да се подиграват на политиците като на “бавно развиващи се”, но по някаква бързо развила се паралелна традиция това се оказа някак си забранено по отношение на медийните босове. Те са недосегаеми за критика, а за нещо повече от нея ( като проява на интерес от страна на прокуратурата) да не говорим. И са ужасно докачливи, ако някой каже крива дума за телевизиите им, например, изисквайки от лицата на медията да скачат и да защитават “честта на телевизията” при най-малкия намек за нейното безчестие. За таква волнодумци наказанието е забрана да бъдат показвани, цитирани, споменавани- нещо като живо погребение за един журналист в духа на фараоните и китайските императори, в чиито последни тленни обиталища закопавали слугите им.

Дръзвам да кажа: повече от три петилетки им трябваше на онези от върха на БТВ, за да прозрат и признаят очевидната истина, че Слави Трифонов злоупотребява и гази в територии, които не са присъщи за едно разлекателно предаване. Не просто съм спорил, а направо съм се карал на тази тема с Трифонов, но трябваше да се стигне дотам той да започне да заплашва на едро, за да се задейства някакъв механизъм на здравия разум в БТВ, която на практика през всичките тези години беше съучастник в своеволята при употребата на тази трибуна за целите на Трифоновия вождизъм.

Няма как да бъда заподозрян в подкрепа за цензурата, която Трифонов забелязва сега. Защото, потретвам, многократно съм заявявал устно и писмено тази своя позиция.

Иначе, като става дума за скромната ми личност, си мисля в контекста на невероятното прозрение на БТВ, че може и да дочакам ден да чуя извинение за онази несправедливост, на чиято страна застана през октомври 2006 г. БТВ, заплашвайки ме с уволнение и спиране на предаването ми заради един единствен въпрос ( чиято легитимност самата телевизия можеше елементарно да провери сама още на същия онзи 8 октомври 2006 г., но вместо това избра да угодничи пред президента Първанов при пълното публично мълчание дори на солидарните в частни разговори колеги, включително и на жалващия се днес Трифонов).

И понеже е модно тук да се позоваме на Тодор Живков, който обичаше да ни напомня, че дядо му бил столетник, за да не се надяваме да умре скоро, то да кажа, че баща ми почина на 91 г. в доста добро общо състояние на организма и съзнанието ( заради нелепа небрежност- стискайки зъби, отказа да се оплаче навреме от една елементарно лечима болежка, която се разви скоротечно и фатално). Ако имам късмета да съм го наследил по дълголетие, може и да доживея в близките десетилетия да чуя признанието, за което се пошегувах като все още очакван възможен  жест от страна на същата телевизия ( последното може да се приеме и като пожелание за дълголетие на БТВ).

Share on Facebook