Руско-турската предизборна война на български терен приключи с разцепление на турския вот и консолидация на проруския до такава степен, че в 44-то Народно събрание ще имаме еднопартийно управление от гледна точка на послушанието пред Москва. Вътрешнотурският вот, също като чисто българският, доведе до поражение на българските турци, които застават на критична позиция към Русия, а онези, които следват своя Сокол в метаните му към Кремъл, отново са в парламента ( макар и с подрязани криле), за да дадат своята лепта в обслужването на руското влияние у нас.

На някой може да му се струва странен този прочит на резултатите от изборите, но всеки е свободен да избира дали да вярва на фактите. Те показват, че руското пропагандно оръжие употреби страховете от Турция успешно както никога досега. Генералната репетиция за този успех бяха президентските избори миналата година. Ако целта е била в това отношение в парламента да замлъкнат няколкото гласове, позволяващи си да възразяват срещу хибридната намеса на Москва в България, то тя е постигната благодарение на тарана Борисов, който предизвика тези избори и сега ще може да пее своите частушки с всички останали гръмогласни изпълнители в целия диапазон от Марешки и Каракачанов до Нинова, все певци на руската правда. Нищо, че според него, днешните руснаци не били онези, които познаваме от песните за Червената армия.

Докато Ню Йорк Таймс “деликатно” припомня, че Борисов се противопостави на създаването на натовска флотилия в Черно море, за да не ядосва Путин, а във Франция се опасяват от патиотарското влияние върху новия му кабинет, в Германия го потупват по рамото като “проевропейски консерватор” ( макар на практика да консервира популизма и влиянието на рашизма у нас).

А у нас? Какво казваме у нас? Ето как, отново “деликатно” , ни преценяват отвъд океана, според същият отзив в Ню Йорк таймс:

“За някои избиратели Борисов ще има стабилизираща роля и няма да отчужди Русия”.

Иначе старият прадокс да намираме успех и в загубата напълно може да бъде възпроизведен и този път. Нима БСП не заведоха до урните стотици хиляди повече избиратели от последния път? Нима партията “Да, България”, която тръгва от нищото, не скочи лъвски с тези 3 спечелени процента? Нима ДСБ сега не получи самостоятелно ( във формата “Нова република”) процент и нещо повече , отколкото  при последното си самостоятелно явяване на избори? Нима ДОСТ не направи пробив от раз на първото си участие на парламентарни избори?

Е, реформаторите, АБВ и Татяна Дончева няма как да извъртят нещата в тази посока, но нали все пак трябва и да има и загубили…

Изборите с нищо не проформатираха, но преформулираха политическото пространство. Вече все повече ще чуваме за възстновяване на двуполюсния модел и за разцеплението на градската десница. Селската десница в лицето на ГЕРБ, както по времето на Стамболийски, печели в селска България и това няма да се промени без консолидация на гражданите против евразийското рашизиране на България.

Ако трябва да употребя футболните изразни средства на победителя Борисов, в този мач проруския екип размаза остатъците от проатлантическия отбор от отделни играчи.  Нинова лъжеше в предизборната кампания, а Борисов мажеше, докато заедно не ни размазаха. Дружно скриха за руските инструкции как се печелят избори, разкрити от един американски вестник без това да предизвика поне малко изчервяване нито при червените, нито при техните гербаджийски съзаклятници. Скандалът солидарно беше премълчан така, както в момента Москва мълчи за победата на уж проевропейския Борисов.

Най-голямата перверзия обаче е фактът, че този победил сговор на руското влияние се кълне, че триумфира заради необходимостта да бъдем успешни председатели на ЕС ( който Путин се бори да разруши). Щеше да е смешно, ако не е шизофренично.

Share on Facebook