Гледали ли сте предаването „Кошмари в кухнята”? Ако не сте, разказвам с две думи – шеф Иван Манчев се отзовава на писма със зов за помощ, изпратени от закъсали ресторантьори. Отива, опитва предлаганите ястия, вижда проблемите в заведението, след това дава насоките си за правилно развитие на един ресторант. Но не това е темата. В предаването има един почти комичен елемент (щеше да бъде такъв, ако не беше трагичен) – когато шеф Манчев започне с критиките, изведнъж става ясно, че всички тези работи ги знаят. Собственикът знае, че продава замразена от 2 години супа, готвачката е пределно наясно, че скарата не е чистена от 1998г., а сервитьорката се срамува, че не знае бъкел английски, а кръчмата им се намира в Банско и се посещава предимно от чужденци. Това не е просто тв предаване. Това е диагноза. Всеки знае как стоят нещата, но никой не променя нищо. В този ред на мисли, за когото и да пускат бюлетина, много хора всъщност гласуват за Партия „Кошмари в кухнята”(българската ПКК).

ПКК е канцерогенно образувание, което съществува от Османската империя насам, метастазира по време на социализма, и никой не се захваща да го оперира и след 1989 г. Напротив, много хора дори го хранят обилно с високовъглехидратни храни, които в комбинация с анаеробната среда в червата на нацията представляват перфектните условия за уголемяване на тумора. ПКК процъфтява в киселинна среда на кисели хора, които знаят всички проблеми, но не само че не искат да ги поправят, ами им се радват, тъй като всъщност са част от проблема. Или, по-точно, членовете на ПКК са коренът и стъблото на проблема.

Най-многобройни избиратели ПКК има в държавната и общинската администрация. Те се делят условно на две големи групи – ръководни кадри с властнически административни правомощия (те обикновено са и лидери на местни структури на ПКК) и обикновени служители, били те държавни служители, или не (редови симпатизанти и членове на ПКК).  По какво да ги познаем?

Ръководните кадри на ПКК са лесно разпознаваеми. Всички те са изключително заети и понякога достъпът до тях е свръхзатруднен. С какво, доста често не става ясно. Ако сте им по-близък, ще ги познаете по големите ДМС (допълнително материално стимулиране) и бонуси, които сами си нареждат. Дори да не сте им толкова приближени, можете да забележите използването на служебни коли за лични цели („аре бе, то и ходенето до вилата е по служебен въпрос”), заключването и пушенето по кабинетите („ония отвънка да чакат, после ще проветрим”), както и използването на служебното положение за получаване на дребни секс-услуги от колеги/колежки („имам много работа днес, какво ще кажеш да останеш”).

Редовите симпатизанти на ПКК понякога се забелязват по-трудно. Те са изпечени в съсредоточеното наблюдаване на отворен файл на монитора на компютъра пред тях, както и тактическото цъкване на мишката през определен интервал от време, с които действия външен човек лесно би се заблудил, че кипи усилена анализаторска дейност и не е възпитано да я прекъсва с въпрос или дори поздрав. Все пак обаче трудно ще сбъркате отегчените и  изпълнени с омраза погледи на ПКК-йците в петък следобед или всеки друг работен ден след 17ч (ако се работи до 17:30). Ако сте „в кухнята” сред такива партийци, ще забележите светкавично изчезващите след доставка канцеларски материали: химикали и моливи („за детето, нали ще е първи клас догодина”), телбод и кламери („за фирмата на мъжа ми”) и цветни листчета („аре бе, бълха ги захапала, държавата малко ли ми взима”).

Защо ПКК е опасна партия? ПКК инфилтрира коя да е система, без значение от реда на управление. Когато се зачудите защо администрацията не работи или се сблъскате с поредния абсурд, то първо потърсете следите на Кошмарите. В джобовете на членовете на партията влизат стотинки, но ежедневно, ден след ден, година след година, капката става вир, а стотинката – милион. Да не говорим, че се валидира като мото „Работим малко, но за сметка на това – зле!”. Следете тънката червена нишка, но не на старите ченгета и внуците на дъртите комунисти, ами тази на ПКК-ската шуробаджанащина. Ще се ужасите, уверявам ви.