Предизборната кампания е към своя край. Още няколко часа и партиите ще мирясат. До неделя вечерта. Дето се вика малко ще си починем от тях. Ден-два – все ще ние от полза.
Предстоящите предсрочни избори обаче минават изцяло в сянката на полумесеца. Откъм Босфора се вдига шум до Бога. Нашият или техният – няма особено значение. Но освен шум, вдиг(н)а се и градусът на предизборната кампания. Причината – разни изказвания на турски политици, пряко засягащи нас като държава.
Турция е на път да сбъдне една отдавнашна босфорска мечта – да се меси активно и с тежест в работите у нас. Някъде в началото на 90-те години тази доктрина беше създадена в Анкара. Чрез ДПС не успя (или по-точно не постигна желания ефект, защото вместо за Турция, от движението предпочетоха да работят за своето обогатяване и влияние в обществото). Затова се създаде ДОСТ. И започна с размах своята подривна дейност. Отново се заложи на единствената карта, с която разполагат – т.нар. възродителният процес.
Но да се върнем на изборите в неделя. Цялата кампания мина в скандали кой от кой по-груби. До открити аспирации към териториалната ни цялост не се стигна, но е повече от ясно, че това остана публична тайна – и за нас, и за онези край Босфора. Изборният туризъм е само върха. Екстрадицията на петима турски граждани, открито действащи против България, е може би най-шокиращото, което се случи в цялата кампания. Лекар, имам, бизнесмени – все хора с влияние върху обикновените български турци. Разните акции и мнения по време на кампанията обаче бяха използвани за политическото говорене на лидерите на партиите. Нямаше среща между кандидати от различните партии и хората, без да се пропусне темата „ДОСТ и Турция“. А Турция след 16 април ще стане страшен съсед...
Изказванията на турския президент Реджеп Ердоган с основание будят безпокойство. Едно е сигурно – турската държава ще засили своята намеса във вътрешните ни дела. Веднага след изборите партиите ще се впуснат в празнуването на „победата“, ще започнат и пазарлъците за властта. А в това време Турция ще продължи подривната си дейност. Голяма е вероятността ДОСТ да не влезе в парламента. Но това няма да означава край на тази партия. Напротив – дейността ѝ ще се засили. Като начало ще се обвинят българските граждани, че са гласували с националистически подбуди. После ще се обвинят в същите подбуди и останалите партии. Ще се обвини цялата държавна власт – все в същите подбуди. Отново ще ни се вменява с креслив и леко прегракнал глас някакво чувство за вина.
Трябва да бъдете сигурни, ще след изборите тези от ДОСТ, под давлението на Турция, която след референдума ще се превърне в авторитарна държава, ще поставят непрекъснато въпроса за официализиране на турския език и разни автономии в районите, където има компактно мюсюлманско население.
Сянката на полумесеца вече е над нас. Приключващата кампания беше само началото. Въпросът е след изборите какво ще се предприеме. Досега държавата в лицето на президента Румен Радев и служебното правителство действат повече от адекватно – нещо, което учудва обществото, свикнало на пасивност от страна на политиците. Това е линията, по която трябва да се върви. Защото в противен случай тази сянка няма да се задоволи да е над нас само в предстоящите избори, а ще пожелае да ни покрие напълно.
