От един от най-големите американски вестници, в който подготвят публикация, свързана с България ( и руското нахлуване в българската политика) тези дни ме попитаха за едно уточнение във връзка с мой разговор с техен кореспондент в София неотдавна. И какво искаха да знаят? Интересно им беше дали ( и в тази предизборна кампания) се веят руски знамена на партийните митинги на партии, като БСП. Явно са забелязали и те един нюанс: че (не)видимата ръка на Москва е внесла някои корекции в предозирането на българските поклони към Кремъл по време на кандидатпрезидентската кампания миналата година.

Троянският кон няма да може да изпълнява измамните си функции добре, ако евротроянците го разкрият напълно,нали!

В гарнизона на московската пета колона тук стриктно изпълняват новите указания- не да отстъпят напълно от проруското говорене, но тактически ( да не се бърка с тактично – става дума за стратегия на проникването в сърцата и умовете на бългтарите) да отворят първо място на патротичното, на родолюбивото, на българското. И тази заповед се изпълнява безпрекословно.

Дори емблемата на проруската истерия в българската политика от 2005 г. насам Волен Сидеров не казва нито дума за Русия в своя предизборен клип. Концентрира се изцяло върху родния си Ямбол и родината. Посланието му звучи като извадка от комунистически форум, достойно за всеки другар или другарка от лявото пространство с акцента върху носталгията по времето, когато “ в България нямаше бедни”. Чиста проба комунистическа демомагия чрез подклаждане на реваншизма и носталгията по комунизма, но без окраската на рашизма, която някой е наредил на Сидеров да си свали тихомълком от ревера на сакото, за да го направи приемлив коалиционен партньор в близко бъдеще.

За сметка на това БСП и нейната Корнелия Нинова извървяха бързо и съвсем не полека бързата писта до националистическите послания с леко туширане на възторга от всичко руско, но пък с изливане на всичкия наличен катран на вековните наслоения в съзнанието на българите, свързани с думата Турция ( и главният прокурор Сотир Цацаров тази сутрин обилно добави от тази чернилка в кацата със страховете на българите в безпрецедентен маратон от интевюта в най-гледаните български телевизии).

Нинова, която стъпи накриво с безпрецедентното обругване на демокрацията като такава дори и по стандартите на левия скептицизъм към това творение на Запада, се опита да се върне днес в строя на демократите с обвинения, че не е била разбрана правилно. В интервю за Нова телевизия тя си “поиска демокрацията”, за да не й я вземе ГЕРБ. С други думи, отново открои побратимите на произход ( за който самата тя твърди, че е същия , като на БСП) , като конкуренти за властта, с които обаче тя нямало да я споделя по никакъв начин.

На това твърдение, в друго телевизионно студио, Трайчо Трайков, кандидат от Нова Република, опонира ,  казвайки, че е чел как ГЕРБ са предлъжили първо на БСП да съставят коалиционно правителство в предишното Народното събрание ( както авторът на тези редове нееднократно е писал ). В студиото на БТВ , където имаше представител на ГЕРБ в лицето на Томислав Дончев, първоначално настъпи неловко мълчание, последвано обаче от ПЪРВО ПО РОДА СИ ПРИЗНАНИЕ след близо 3 години : “ и какво- ние приехме ли ?”, издаде се социалистът Жельо Бойчев.

Докато социалистите отчаяно отричат пред нахъсвания от тях електорат да имат намерение да се коалират с ГЕРБ, то Борисов ги държи на мушката с намеци, че не бива да преиграват с бойните пози срещу партията му , защото “ на 27-ми предстоят преговори”, както се изрази наскоро пак. Т.е. не е изключено нищо ( освен коалиране с ДПС и ДОСТ, включи се и той на вълната на патрЕотизма).

Модерното зъбене на султана ( по Ботев) в политичската механа, което превърна джуджето Каракачанов в най-желаната днес за първа коалиционна нощ мома сред мераклиите за власт в ГЕРБ, БСП и ДПС, до такава степен напусна територията на празноглавата партийна самореклама, че вече се е превърнало в предизбрно обещание, от което трудно ще отстъпят евентуалните победители, стъпили на тези високи токчета със сладострастно поклащане на Изток.

Ето конкретен пример от днес.

В интервюто си по Нова тв тя си спести този път обещанието да налага вето в Брюксел върху санкциите на ЕС срещу списък от приближени на Путин лица ( явно вече са й обяснили, че няма да постигне нищо, пък и нейното протеже Румен Радев вече мълчаливо подкрепи продължаването на тези санкции до края на годината). За сметка на това Нинова очерта като най-важното нещо, което би направила като премиер:

“Първо, влизайки в МС ще отменя постановление 208 за заселването на бежанци в български общини. Ще прекратя концесията на летище София, защото не трябва стратегически обект да се дава на турска фирма.”

И още нещо ще прави първо Нинова ( пак свързано с ключовата предизборна дума Турция)- обеща, че ще  призове президента за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност заради заплахата от Турция. С което, впрочем, ще докаже, че той е президент на повикване, защото вече е показал, че споделя приоритетите, споменати от Нинова и може да се смята за “призован” от Нинова за това свикване на съвета още от днес.

Няма по-добро прикритие на факта, че сме се запътилити към Народно събрание с гарантиран проруски консенсус в него ( до степен, че и Борисов отиде на крака в щаба на руската пета колона, поканен от Национално движение “Русофили” ) от антитурското говорене. Както вече стана дума в други публикации, опитите да бъдат скрити руските знамена в рамките на тази кампания само издават координарата тактика на патриотарстването. http://ivo.bg/2017/03/22/партии-полиция-и-медии-крият-солидарн/

Ако бяха фаталист и нумеролог, щях да се заема да интерпретирам какво ни чака през повторението на 44-та година в 44-тото Народно събрание, за което споменатият по-горе Трайчо Трайков каза да си отваряме очите на 4 и да гласуваме с бюлетина номер 4. Но аз съм само един наблюдател и мога да споделя единствено наблюданието си, че ни кроят ушанка, която искат да ни нахлупят на устата и да седнат върху нея.

Това се вижда от чужбина. Мога да съдя по бзпрецедентния интерес към темата, която доведе при мен в рамките на тази кампания няколко кореспонднента на световни по своето влияние медии, но отново ме постави в изолатора за българските медии, взети на абордаж от кроячите на ушанката.

Може това наблюдание да се вижда някому твърде лично, но ще перефразирам американския комик Гручо Маркс с изместване на акцента от неговата самоирония ( Това са моите принципи, ако не ви харесват, имам и други”): Това са моите наблюдения, ако не ви хресват, има и други.

Share on Facebook