Има нещо гнило, ама не в Дания. В България. Феномен, който спокойно можем да наречем „новото еничарство“. То работи по следния механизъм – добре платени, финансирани от чужбина организации, под предлога на неолибералната защита на всеобщи човешки ценности и „права“, работи срещу отделни достойни българи. И срещу България.
Преследва ги по всякакъв начин – чрез съдебен натиск, чрез внушения и стигматизация, и дори чрез подмяната на миналото и паметта.
Такъв един случай ще ви разкажем днес, защото не става дума за нечия лична война. А за всеобщата битка, която трябва да водим срещу тези, които работят за това България да бъде омаскарена в международен план.
История, грозна като смъртта за това как чудовището НПО с грантов произход сипе хули срещу един 95-годишен достоен българин, родолюбец.
***
Кой е Дянко Марков?Дянко Марков, днес на 95 г, е изявен антикомунист, човек на словото, автор на 5 книги, десетки интервюта, речи и статии. Убеден патриот. Бил е главен редактор на сп. „Един завет“ и вестник „Истина“. Бил е и председател на Български демократичен форум, партия основана през 90-та година. Като младеж е членувал в Съюза на националните легиони. Напуска го на 16-годишна възраст, за да учи за летец-навигатор в тогавашното Висше военно училище.
Човек, посветил живота си на борбата с комунистическия режим. Пратен от ДС в затвора, където първото нещо е да му вземат офицерската куртка, лежал е там 5 години, по-късно в живота си преживял още много събития – невъзможност да намери нормална работа, заради „лоша биография“, губи сина си…
Дянко Марков не се отказва от каузата си обаче – българският национализъм. Опитва се дори да обясни с книгите си защо легионите не са били фашистка органзиация, а съюз, създаден заради идеала – любовта към народа и Родината. Но, Марков остава неразбран. И на мушка – от хора, които явно държат на анти-българската си дейност. И, за които е важно един български националист, да бъде унищожен. Тези опити продължават и до днес.
Казусът: Новите еничари срещу българските родолюбциИсторията е проста като предателство.
Преди време, Дянко Марков е поканен от Андрей Ковачев, Даниела Горчева и др. да говори в европарламента в Брюксел по темата - комунизмът и непреклонността на българския дух.
„За 1 път беше такава тема, защото тези западянците от ЕС, те са изпитвали тормоза на германската окупация и война, обаче, те нямат представа от комунизма.“ – разказва Марков. Само че, срещу него излиза една група хора, влизащи в състава на сайта „Маргиналия“, начело с главния редактор Юлияна Методиева. Те се възмущават, че се дава дума на патриота Дянко Марков. Пишат писмо до председателя на ЕП Мартин Шулц с въпроси като този – „какво означават тия гастроли на един АНТИСЕМИТ като Дянко Марков?“
И стигматизират Марков като антисемит, който няма право да говори в европейски Брюксел, понеже това накърнявало чувствата на хора с еврейски произход в Европа…
ОБАЧЕ. Дянко Марков не е антисемит. И логично обиден от тези квалификации по адрес на човек, посветил се на обичта си към България и българите…той решава да съди въпросната група от хора от „Маргиналия“.
Първоначално, губи делото, поради процедурни проблеми – тия хора трудно им се откриват адресите просто…
После се захваща с Юлияна Методиева, която не спира да го нарича антисемит и да петни името му.
Юлияна Методиева е, внимание, съосновател на Български Хелзи Комитет. Определя се като журналист и правозащитник. Сайтът й „Маргиналия“ е посветен на темата „човешки права“. Тази жена с целия си НПО ресурс се изправя срещу един български патриот.
Защо?
„Според мене тея всичките маргинали и маргиналки са били комунисти. Аз съм ярък антикомунист.“ – разсъждава по казуса Марков.
„Има оръжие по-опасно от лъжата – истината“Защо обаче един български родолюбец е обявен за антисемит?
Защото на новите еничари не им се нрави истината за българската история. И, защото предпочитат д служат на чуждите, но не и да защитят честта на български държавници. В случая на цар Борис III.
Всъщност, в последната си реч, в 38-то НС през 2000 г., Дянко Марков излиза, за да каже, защо цар Борис Трети не е отговорен за смъртта на българските евреи от Беломоркса Тракия и Македония и не ги е изпратил на унищожение.
Само че, Марков не успява да изкаже цялата си теза, защото прекъсват изказването му. Оттам, започват десетилетия на инсинуации и клевети, че той е антисемит, който искал да оправдае смъртта на българските евреи и да оневини действията на държавника Борис Трети.
По какъв повод тогавашният народен представител Марков започва да говори по темата за истината за българските евреи през Втората Световна Война?
Защото България е унизена в международен план от свой човек. Именно:
По това време акад. Благовест Сендов изпраща писмо до държавата Израел, в което се НАСТОЯВА да бъде заличено името на Цар Борис Трети от мемориалната плоча и всякакви други възпоменателни мероприятия в Гората, посветена на България (и помощта и за евреите) в зоната на Йерусалим. След това писмо плочата е премахната. Този акт на акад. Сендов, по това време – зам-председател на НС означава само едно – той прпиписва ВИНА за депортацията и унищожението на евреите от Беломорска Тракия и Македония и така подронва жестоко името на България в международен план. Излиза, че ние и нашите държавници сме изпратили съзнателно на смърт българските евреи. И веднага – Израел маха паметната плоча.
След тази срамна случка, в НС се гласува предложение акад. Сендов да бъде свален от поста си.
А Дянко Марков излиза на трибуната, за да обясни защо обвинението към цар Борис Трети и България просто не е вярно.
И не, Марков няма лошо отношение към евреите. Но онези, които работят срещу българските интереси, си служат с фалшифициране на историята.
Фактите: Защо цар Борис Трети не е изпратил на смърт българските евреиВ един документ, карта на Европа, изработена от американскяи историк Раул Хилберт, срещу всяка държава пише колко процента от евреите са унищожени. В Полша – 90 %, в Германия, Австрия, Чехословакия – 50 %, в Румъния – 28 %, а срещу България седи – 0 %.
Но акад. Сендов оспорва тази нула и казва – „Цар Борис е изпратил 12 хиляди на унищожение в лагерите Треблинка и другите лагери в Полша“.
Само че – това просто не е вярно. Цар Борис не ги е изпращал! И ето няколкото аргумента на Дянко Марков, които доказват тезата му:
1. Цар Борис не е могъл да осуети депортацията на евреите от Македония и Беломорието, тъй като България НЕ Е ИМАЛА правомощията на окупационна сила, понеже не е водила война с Гърция и Югославия, а тези правомощия са били на Германия. Или с други думи – германците не са искали разрешение от цар Борис Трети, нито са го питали. Логично – той не е можел да направи нищо.
2. Цар Борис не е знаел каква участ се готви за депортираното еврейско население от Беломорието и Македония, тъй като по това време идеята за Холокоста не е налице! А Германия е представила пред България и българските държавници план за решаване на еврейския въпрос – чрез създаване на автономна област за евреите в съседство с Литва.
3. Цар Борис Трети не е антисемит. Манипулативно е да се разглеждат действията му извън контекста на историята, а той е – по това време България е в съюзнически отношения с хитлерова Германия и онова, което прави българският държавник са дипломатически ходове, не антисемитизъм.
Анти-българи срещу Родината. Защо България е Спасителка?Новите еничари имат стратегия. Да унизят България. Като например – тя да бъде осъдена да плаща репарации за депортацията на евреи от Македония и Беломорието. Малко помощ от тукашни предатели е достатъчна на Македония да бъде насъскана да ни съди за 30 млн. евро (компенсации за депортацията)...
Да бъде съдена България…
България, която е върнала всякаква собственост, не е конфискувала имоти (защото те са на териториите на днешни ФИРОМ и Гърция)…
България, която единствена е имала съд срещу антисемитското законодадтелство...
България, която не е командвала парада в администрираните от нея зони -
Беломорието и Македония.
България, която е направила всичко възможно, за да компенсира участието си в тази депортация, независеща от България.
България, която спасява не само собствените си 50 хиляди евреи, но и десетки хиляди от чужбина чрез транзитни визи (те бягат през България за Палестина и САЩ), чрез писма от „фашиста“ Габровски и от царя за специално отношение и неприлагане на действащото законодателство, привикване за санаториално лечение, или детски лагери и още…И още…
Новите еничари искат България да бъде осъдена.
Нищо, че сме се опитали да спасим не само евреите си.
Белогвардейци и бесарабски българи избягали от СССР през 41-43 г. в България са изискани обратно и жестоко преследвани от Сталин през септември - ноември 1944 г.
България спасява, който може. Буквално. По всякакъв начин: даваме им паспорти по спешност, женим ги за български граждани и пр.
Сталин обаче, все пак си връща с ешалони няколко хиляди и ги избива до един.
Но ние сме опитали.
За да се появят новите еничари днес и да кажат – България е виновна за смъртта на етзи хора. Тя не е спасителка…
ПРОТИВ България и ЗА чуждите интересиТакава е битката, която се води от новите еничари. Ония, които са готови да обявят България за убийца на хиляди хора, само и само да запазят интереса на лобитата, за които работят.
Хубавото е, че наоколо все още се намират хора със съпротивителни сили.
Дянко Марков, макар на 95, е сигурно единственият човек, осмелил се да се изправи срещу грантовите чудовища. Сам срещу многото с чуждите пари.
Но, когато човек знае цената на истината, е готов да я плати.
Защото да опазиш името си и това на родината си, е една от най-важните житейски задачи, които може да си постави човек.
***
