Преди няколко дни в интернет беше разпространен на български текст на руския блогър Аркадий Бабченко, озаглавен “ Не си тръгвайте”, в който той призовава протестриращите срещу властта руснаци да проявяват упоритост, а не да се оставят властите да ги натикват да “махат с балончета” в определените за целта места и после кротко за да се разотиват. https://www.clubz.bg/51650-i_ne_si_trygvajte
Призивът на Бабченко има за адресат единствено руската аудитория, макар и българите да има какво да разпознаят в него за себе си по аналогия. В нов свой текст, публикуван в сайта на “Ехото на Москва” и озаглавен “ Митичната гордост”, авторът като че ли още повече засяга специфично болна руска тема – за фалшивата руска гордост със събития и измислени факти, формиращи руската историческа митология. Но при цялостен прочит на примерите за онова, с което се гордеят съвременните руснаци, откриваме, че руската гордост съвсем не е само руски проблем.
Митовете винаги са опасни, обобщава Бабченко и дава примери с мита за “подчовеците”, довел Аушвиц или до мита за “руската собственост” върху Крим, послужил за неговата окупация от Русия, приемана като повод за гордост от руснаците днес ( мнозина българи ще научат от този текст, че името Владимир всъщност е било длъжност в древността, нещо като Губернатор).
Бабченко анализира конспективно резултатите от национално проучване и класирането на поводите за гордост на днешните руснаци, сред които водеща е победата във Втората световна война, наричана само в Русия “Велика отечествена”, за да се избегне признанието, че СССР причинява великата касапница солидарно с нацистка Германия, разкъсвайки Полша. Наред с известните истини за западната помощ за СССР по време на войната с Германия ( помощ, която в Русия не обичат да признават като фактор за крайната победа), Бабченко припомня и друго, което “не помнят” в днешна Русия: че както американците, така и руснаците използват разработената от германците ракетна програма и на нея дължат първите си ракети и космически успехи. Стотици са били германците, чиято експертиза е родила съветската космическа програма. А броят на мобилизираните германци, създали на практика съветската ядрена програма, е бил 7 ( седем) хиляди.
Анализът на Бабченко разбива на пух и прах с по едно-две изречения някои от митовете за руските военни победи през вековете – от измисленото “велико клане” на Чудското езеро , където канонизираният по-късно като светец Александър Невски е воювал цифром и словом с 26 западни рицари, през участието на княз Дмитрий Донски в гражданската война между претендентите за престола на “Златната орда” на страната на по-силния хан ( но някъде другаде, а не на измисленото Куликово поле), до страхливо бягство на Петър Първи от бойното поле с шведите при река Нарва и измисления поход на Олег до Цариград за разлика от реалния на Светослав, чийто “подвиг” се състои в разгромяването на България ( довело до драмата, която в съветизираната България наричаха в училищата 2 века византийско робство, без да обясняват руските му корени).
Примерите на автора за 100 процентната заслуга на американците и германците за индустриализацията на СССР, с която толкова се гордеят днешните руснаци, са интересни с това, че от този списък няма руско изключение. Цитат, макар и на руски, е ясен с изброяването на малка част от примерите:
“Индустриализация вся, полностью, сделана американцами и немцами. Вся и полностью. «Дженерал Электрик» и «Сименс». Символ индустриализации ДнепроГЭС: главный консультант проекта американец Хью Купер, оборудование Крупп и Мангейм, турбины «Дженерал Электрик». Единственное, что в ней есть советского — рабский труд зэков. И так по всем проектам. По всем. Магнитогорск — американцы. Челябинский тракторный — американцы. Газ — американцы. АЗЛК — Форд. Он сначала и выпускал «Ford A». Казанский авиационный — немцы. Новокузнецк — чехи”.
Само Беломор канал, оказал се абсолютно ненужен и неизползваем днес, построен върху костите на десетки хиляди концлагеристи, е чисто руска заслуга, иронизира Бабченко. Дори и батискафът, с който Путин показно се спуска в морето, е холандско производство, продължава той с иронията.
Бабченко прогнозира, че Русия ще стане велика само тогава, когато бъде върната към реалностите, както се получи с Германия. И прогнозира, че това неизбежно ще се случи, макар и след болезнено осъзнаване на истината за руската история. http://echo.msk.ru/blog/ababchenko/1948348-echo/
Share on Facebook
