*Анхедония - старогръцка дума, буквално означава "без удоволствие". В психологията и психиатрията е въведена за първи път от Рибо през 1896 г., който я дефинира като "невъзможност за преживяване на удоволствие".

Всеки от нас познава хора, които не умеят да живеят в настоящето – те планират бъдещето, режисират всяко свое действие предварително и имат твърде много въпроси без отговори?

Този навик е черта на характера – да не „виждаш“ настоящето, да живееш в очакване на щастието, което ще дойде и при теб, но със сигурност няма да е днес, защото има още пречки за достигането му. Неспособността да изпиташ радост от живота в сегашно време, може да е травма от детството или родителска грешка при възпитанието. Изграден е рефлекс да отлагаш, да изискваш от себе си, да се примиряваш и да вярваш в момента, когато ще си заслужил наградата - удоволствие. Също и да не забравяш да напомняш и на околните, че изпитването на радост е възможно само, когато всички „Ако“ условности са изпълнени.

Позитивна психология и психотерапияНаша пациентка се оплаква, че преди всяко пътуване извън дома я обзема паника. Започват кошмари и натрапливи мисли за природни, бедствия, катастрофи, кражби и заболявания. Не иска да се раздели с дома и близките си, защото я е страх да не се разболее някой или да не ограбят жилището й. На роднините си не може да разчита. Мисли, че те ще се отнасят безотговорно към здравето си или ще оставят незаключена входната врата. Така ще реализират страховете й! И тогава решава, че пътуването с преспиване извън дома е натоварващо и опасно, а освен това и може да катастрофира по пътя. Това й помага да реши да не напуска апартамента си, за да предотврати апокалиптичния сюжет.

За съжаление нараства броят на онези, които мислят, че: „Удоволствието и почивката трябва да се заплатят – цената им е тревожност, а нерядко и вина. Щастието винаги е кратковременно, а неизбежното нещастие е устойчиво.“ Това макар и неправилно съждение се превръща в житейска философия на все повече хора.

Повечето от нас имат приятели, които са убедени, че никога не е възможно нещата да са наред за дълго. Те дори предвиждат кога ще се случи нещо лошо. Преди се хвърлях да ги успокоявам и разубеждавам, сега се опитвам да ги разбера и да им помогна с психотерапия за емоционален тренинг. По този начин тяхната максима се трансформира във вяра, че ако някой сега се чувства добре, то занапред той ще се чувства още по-добре, защото щастието привлича щастие, и слоугъна „Най доброто предстои!“ те прави устойчив на трудностите в живота.

Всеки ден в нашия Боуен център, търсят помощ хора с тежка депресия. Те нямат надежда, че е възможно отново някога да бъдат щастливи. Отказали са се! Имат нужда от някакъв силен външен стимул, за да изпитат минимална радост. Това състояние се нарича анхедония или социална агнозия (неспособност да се получи удоволствие от живота).

Позитивна психология и психотерапияСтрадащите от това психично разстройство ежесекундано пропиляват живота си, забранявайки си всякакво усещане за удоволствие, от каквото и да било. Често те прибягват до алкохолът - един от най-мощните транквиланти. (Факт е, че алкохолът има две фази на действие – фаза на активиране и фаза на потисничество. Този механизъм по време на депресия става взривоопасен. Без да го осъзнава, човек бързо попада в капана: първо, след употреба на алкохол той наистина става по-освободен, но на следващия ден психологическото му състояние се влошава още повече. За да се облекчи настроение, той пие отново. И не след дълго се появява алкохолизма – истинска заплаха по време на депресия.)

Анхедонията се е превръща в епидемия - не са застраховани нито млади, нито стари, нито бедни, нито богати. Подхранването на постоянните страхове породени от мрачни мисли, непосилно страдание и ужас от предстоящите трудности в живот се превръща в модна тенденция. Всеки ден, при всеки от нас, дори без да ги очакваме, ни връхлитат плашещи и тревожни събития. Понякога преживяваме твърде тежко подобни сътресения, потапяме се в собствената си мъка или споделяме тъгата на близки и приятели. Това се нарича „Кръговрата на живота“. Така е устроен света и това е непроменима концепция, от както свят светува. Този цикъл никога няма да спре, благоденствието няма да ни връхлети внезапно и да остане завинаги.

Тук ми изникна стихче, което бабите ми ми рецитираха, навремето: Господи, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя. Смелост да променя онези, които мога да променя. И мъдрост да виждам разликата между тях...

Дари ме с търпение за нещата, които изискват време, благодарност за всичко онова, което вече имам и толерантност към хората с различни проблеми...

Дай ми свободата да живея извън ограниченията на своето минало, способността да чувствам Твоята любов към мен и щедро да раздавам моята любов към Теб и всички останали...

И ме благослови със силата да стана и да продължа отново, дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно...

Помислете и ако има причина да почувствате удоволствието от живота днес, направете го. Не отлагайте! Възползвайте се от прекрасните мигове, наслаждавайте се на всяко нещо, позволете на всичко да докосне сърцето ви, забавлявайте се, обичайте, живейте! Заредете се с позитивни емоции и моменти, за да имате сили за неизбежните не толкова добри такива.

Ние хората, по-често си спомняме лошите моменти и по-рядко добрите преживявания. Всички хубави се отмиват, а лошите избухват в паметта ни, за да ни напомнят за опита да не повтаряме грешките, които може да застрашават живота ни понякога. Но само от нас си зависи да превърнем добрите мигове в скъпоценности, от които имаме нужда.

Позитивна психология и психотерапияНаша пациентка имаше огромен страх от използването на асансьор. Страхуваше се до припадък, защото е преживяла инцидент преди години. Веднъж, по време на поредния психотерапевтичен сеанс, я хванах за ръка и я мотивирах да се повозим заедно. Тогава тя разбра, че този кошмар е останал в миналото. Вече не се страхуваше нито да се качи в асансьор, нито да умре. Тя просто беше щастлива. Без никаква обективна причина – нито беше станала богата и известна, нито роднините й бяха оздравели, нито беше получила гаранции за доживотно щастие. Беше й хубаво, защото осъзна, че страха й е бил подхранван изкуствено от самата нея. Обичаше живота си, защото разбра, че когато човек е щастлив, той не се страхува нито да живее, нито да умре.

Подобно на всяко друго психично разстройство и Анхедонията се повлиява положително с психотерапия. Самовнушенията и волевите, насилствени убеждения са само временно решение на проблема и в повечето случаи се оказват трамплин към влошаване на състоянието – подобно на Йо-Йо ефекта при диети. Затова е добре да посъветвате всеки, чието поведение разпознавате в горния текст, да потърси своевременно консултиране. Ако не желаете да се задържате в това състояние и искате да „вкусите от сладостите на живота“, е необходимо да се обърнете към квалифициран специалист, с който да проведете терапия съобразена с вашия частен случай.