Вчера руският посланик Анатолий Макаров демонстрира театрален талант, изобразявайки възмущение от журналистически въпрос за намесата на Русия в българските избори. Чувал за пръв път и се надявал да не чуе повече – т.е. никой да не се осмелява да пита още веднъж подобно нещо. С категоричността на пистолетен изстрел Макаров изстреля думичката “никога”. Большой театр!

Няма да се връщаме чак до летописа на добре позната практика българските избори да бъдат командвани от руската администрация и нейните русофилски пълномощници измежду българските поданици преди Съединението от 6 септември 1885 г. За това, що за български избори изобщо имаше в съветска България, също не си струва да се припомня – все едно да обясняваме мокротата на водата.

Да се съсредоточим само върху най-близкото минало и най-близките избори от гледна точка на вчерашното изявление на посланика.

Не се иска голямо въображение, за да си представим, че няма как Корнелия Нинова и Георги Първанов да са пропуснали да чуят някои важни съображения за предстоящите президентски избори в България по време на посещението им Москва на 27 и 28 юли миналата година. От откровенията на генерал Решетников, назначен пряко от Путин за директор на Руския институт за стратегически изследвания, в прав текст ста ясна посоката на кремълските “надежди” за България. Той изобщо не остави нищо на въображението ни, а направо постави задачата прямо, по кагебистки: “прочистване” на българския прозападен елит.

Как, освен като “внушение” за гласуване за правилния човек, харесван от Москва, да оценим присъствието на руски дипломати на най-големия предизборен митинг на бившия натовски генерал Румен Радев, състоял се на 13 септември 2016 г. край бившия язовир “Георги Димитров”, за което русофилските медии с гордост съобщиха? http://rusofili.bg/13-000-приятели-на-русия-на-брега-на-копринк/

А постоянните твърдения на официални руски представители за това, че повечето българи били русофили- те не спадат ли към хибридните средства за наторяване на “дружбата”, резултатът от което се вижда в кадровия състав на днешната българаска президентска и правителствена висша администрация?

Избирателите в България слушат уверенията, че русофилите са мнозинство. Онези от тях, които са склонни да вярват, се присламчват към мнозинството ( уви, този феномен съществува и е коментиран многократно от политолози и социолози) .

Откъде Юрий Исаков, предшественика на Макаров на поста в София, черпеше данните си, за да каже ( пак на събор край същия язовир през 2015 г.), че повече от 50 процента от българите са русофили- някаква своя методика за преброяване на българските настроения в специални стаи на посолството ли имат?

В едно, обаче, Макаров е прав: при толкова много желаещи да услужат на неговата, на чуждата за България държава, то държавата Русия няма нужда кой знае колко да се напъва, освен в насочването на ентусиазма на колборационистите в желаната посока. Какво друго да направи- да се дърпа ли Русия при такава навалица от улужливи българчета?

На Москва й остава само “фината настройка”: ту ще насъска бияч да удари с умрук публично пред тълпа полицаи и журналисти разжалвания пълководец на “Атака” заради дискредитиращите му клоунади, ту пък дурго нещо. Като изпращането на моторизирана глутница за подклаждане на усещането, че винаги можем да бъдем посетени от “братушките” отново.

За руските песни и танци по българските предизборни трибуни пък да не говорим- те изобщо “нямат нищо общо” с намасата в полза на руското влияние сред българските избиратели, нали!

Е, тук не е Франция. Никой не изобличава руските парични потоци като пряка намеса в политиката. Там сгащиха с доказателства крайнодясната путинистка Марин  льо Пен за милионите, получени от Кремъл и тя беше принудена да си признае. У нас Пена да я хванат на калъп с Марин ( нямам предвид Ангел Марин), пак ще каже, че он не й се меси, а тя сама си сака.

По липса на съпротива по държавна линия,тук ни оставят да се досещаме сами, че изброените горе средства за руско влияние не са безплатни. А кой плаща за тях? Вие вярвате ли, че сметката се урежда с левчета, събирани от онези бабки и дядковци, които возят безплатно с автобуси от цяла България на екскурзия до бившия язовир Георги Димитров? Питам, защото безплатните за екскузиантите екскурзии са платени, все пак, но няма институция нито “важна медия”, която да зададе такъв въпрос на докачливото руско превъзходителство, раздразнено, че някой в България поне веднъж се осмелил да го докачи на тема руска намеса.

Впрочем, има и екскурзии за журналисти, платени пак с руски пари. Като онази особено срамната в Китай ( за която съм писал в “ Течна дружба” през 2011 г.). Тогава Русия си напазарува наедро български репотражи от една китайска атомна централа, с които рекламира пред българските избиратели какъв прекрасен руски реактор са видели нашите репортери, изпратили до България дописки, писани като под индиго.

А с какво финансиране, мислите, са заснети някои от “емблематичните” ( наистина!) документални филми за българска консумация, чиито автори  днес са възнаградени и като водачи на листи от БСП за предстоящите парламентарни избори?

Но, да не се отплесваме, нали. Защото веднага ще се изпозасегнат въпросните бенефициенти, които десетилетия ни бяха представяни за неутрални журналистически авторитети, но в край сметка ги рекрутираха да свършат малко работа и на открито.

В крайна сметка, да се пита руския посланик дали Русия се меси в българските избори наистина е ялова работа. Все едно да искаме да си признае, че Русия ни шпионира- същата работа! Защо да прави това, след като в услуга на руските интереси се редят на опашка да донасят цели батальони рублофили, а разговорът с тях , можем да си представим, протича със следното встъпление: “разрешете да доложа…”.

Share on Facebook