(Же)лаещите да добавят сол в раната, наречена “разделение на дясното” са толкова много, че изобщо не се нуждаят от моите допълнителни услуги. Ето защо ще си спестя коментара на какво ми прилича присъединяването към Реформаторския блок на “Глас народен”. Още с огласяването на тази новина фронтменът на “Глас народен” Витков се изказа достатъчно типично с репликата си към новите коалиционни партньори “ няма да си сваляме гащите”…

Щом обаче ще употребяваме символиката на гащите ( и тяхното сваляне), се налага да си кажем какво си вижда при този стриптийз. Защото тъкмо това се случи на остатъчните реформатори в т.н. им партньорство с ГЕРБ- на някои им паднаха маските, а на други им се скъса ластика на гащите. Те си мислят, че като ги прекрачат и прескочат заветните 4 процента за следващия парламент ( чиято предизвестена бърза кончина отсега вещаят политици и политолози), ще успеят да се легитимират пред т.н. десни избиратели.

Проблемът пред лелеяното дясно обединение не е народният глас , нито се крие в костатациите за неговото разединение. Проблемът е в междунардния глас в подкрепа на запушалката пред дясното обединение, която всеки път успява да напъха обратно духа на дясното в бутилката с етикета ГЕРБ, когато той се опитва да излезне на свободния “пазар” за гласове. Запушалката е лицензирана от еврофондовете и Европейската народна партия. Без техния “глас международен” тя отдавна щеше да освободи с гръм тяснотодясното гърло.

Хванати за гушата от ГЕРБ, някои гледат да се гушнат с душителя на дясното, биват задушавани и изхвърляни ( справка: отритнатата вече от Боорисов Кунева, която той сега нарича “моята най-голяма грешка”).

Кръгът е омагьосан, защото от чужбина пък казват, че нямат друг полезен ход в името на стабилността ( на дясното), освен да подкрепят Борисов, защото той единствен събира достатъчно подкрепа ( в дясно), за да се противопостави на левия реваншизъм.

Получава с като при гражданска война: ако тя продължава достатъчно дълго, въвлечените в нея вече воюват поради личната мотивация да отмъстят за жертвите си и жестокостите на врага, но вече никой не помни кой е започнал пръв и каква е изначалната причина за братоубийството. При класическите войни между държави и народи, врагът винаги е ясен. Докато в гражданските войни фрагментацията на мотивацията води до всякакви причудливи вариации на “приятелския огън” от лагера на бивши приятели. Много от откритите по телата рани идват откъм гърба.

Наблюдавал съм този феномен 4 години в Ливан, където на въпроса “защо си на барикадата” невръстни момчетии ми отговаряха, че си отмъщават за брат си, сестра си или нещо подобно и твърде лично, но трудно се оправяха в дебрите на политическата казуистика по въпроса за съюзите, коалициите, сглобяването и разпадането им под напора на събитията.

Проблемът на българите, борещи се за победа на дясното е, че не могат да видят със замъгления си поглед онова, което им пречи да дишат, защото то им е стъпило на шията. Нарича се Борисов. Неговите “фенове” винаги питат каква е алтернативата му, че да “лаем” срещу него. Ами да, това е въпросът. Той не е победител на лявото, за какъвто се представя ( и удобно бива приеман в тази роля от снизходителната ЕНП по занижените като за балкански субект критерии).

Няма как толкова възторжен последовател на Живков, който политгенетично принадлежи на лявото, да е негов победител. Но че е победител на дясното, унищожавайки в зародиш всеки негов опит да се съвземе след дебелашкото му нахлуване в политиката, спор няма. Вижда се с просто око, стига да не е от онези “простите”, на които Борисов прави мили очи като един от тях в името на популиската си доминация.

Понеже днес е модно, колкото и да е пошло, всичко и всеки по света ( и у нас) да се съизмерва с “феномена Тръмп”, обърнете внимание какъв жалък оставач е американският президент  в гафенето – като при вчерашната му измислица за някакъв атентат в Швеция, за който днес се оправдава с…медиите. Бате му Бойко може да се похвали с къде , къде по-големи гафове през годините : от лъжата за обявяването на война на СССР от страна на царство България , през фриволното жонглиране с милиарди за АЕЦ “Белене” и с бройката на измислени милиони бежанци в нагнетяването на страхове от мигрантите, до “признанието”, че никога няма да можем да построим колкото др. Живков е построил.

Ако обаче на глупостите на Тръмп целият се присмива ( заради неговата значимост), то на лъжливото овчарче от Банкя тук всичко се прощава на принципа “карай да върви”, щото нямало кой друг да кара влака, както самият левент с премиерския ямурлук не веднъж е заявявал на стадото от своя управленски пиедестал.

Не осъзнаят ли причината да бъдат държани в ъгъла – че това е обсебващият Борисов, десните политици няма да могат да напуснат тъпоъгълния бермудски триъгълник, който ги е засмукал. Малко като в детския виц, в който правоъгълникът казва на тъпоъгълника, че е много тъп, а пък той му отвръща с “откритието”: “много си прав”.

А как точно ще се измъкнат от този резервен коловоз без международна помощ, предстои да видим, когато скачените съдове Борисов-еврофондове-ЕН все някога се разкачат.

Жалкото е, че това може да стане след загуба на Борисов на парламентарните избори и тогава играещите с белязани карти кукловоди да решат, че е дошъл моментът да закачат Борисов за истинската теснолинейка – широка коалиция, теглена от петата колона на Москва, на която той упорито проправи път с действия и бездействие вече толкова години.

Ще ви “издам” с какви аргументи ще “склони” Борисов на евентуално коалиционно управление с БСП ( извън претенцията да спасява България с цената на лична “саможертва”). Той просто ще каже, че е по-добре да държи изкъсо евроатлантическата ориентация на България в едно съвместно управление с онези, които я застрашават- (нещо като Реформаторския блок, който щеше да се бори да си прокара рефермата в правителство на Борисов). А пък от ЕНП като нищо ще му дадат зелена светлина, връщайки жеста на червените, на които беше намигнато геополитичски, за да пуснат България в НАТО и ЕС.

Казал го е уж незначителният пенсионер, за каквъто обича да се определя сам, един от директорите на марионетния политически театър през последните трийсетина години Любен Гоцев. На въпрос в интервю, публикувано в сборник с негови “задочни интервюта”, защо си е променил мнението през 1998 г. за приемането на България в НАТО, Гоцев ( подобно на Борисов, за когото в един изтекъл американски дипломатически доклад пишеше, че душата му остава в Русия), отвръща в началото:

“Аз в душата и в сърцето си оставам привърженик на активен неутралитет. Подчертавам-активен.”

След което обаче изплюва камъчето:

“Но разумът и днешната политическа обстановка у нас И В РУСИЯ ( курсивът мой-бел. ivo.bg) ме задължават да си спомня латинската мъдрост: “Като не можеш да ги победиш, стани техен партньор или съюзник”. Друг е въпросът, кога , при какви условия и на каква цена ще стане  това партньорство”. (“Задочни интервюта с Любен Гоцев”, изд. къща Международни отношения, София, 2005 г., стр. 52-53)

Както знаем, самият Борисов явно очаква, че “не може да ги победи”, освен евентуално с малко- с толкова малко, че да не може да управлява без тях. Дали това ще доведе до нови предсрочни избори до края на годината, както вече и той намеква ( барабар с ДПС, които откровено прогнозират същото) или пък ще се превърне в партньор и съюзник на БСП, за да не ни причинява неудобството пак да гласуваме скоро, е въпрос на ( кратко) време да разберем- кратко, но достатъчно поне за изясняване на въпроса в дясното пространство коя е иситнската им котва, без чието отстраняване няма мърдане ( от дъното).

Share on Facebook