Знаете ли защо никога не си поръчвам в ресторант често предлаганата капама или нещо забъркано в тъмно тюведже, което иначе винаги е вкуснно да си сготвиш в къщи? Защото знам още от времето на соца, че бесто в тази манджа измамниците слагат останки от онова, което дрги не са дояли. Срещу тази стара соцпрактика от “заведенията за обществено хранене” няма гаранции и днес.

Същото се отнася и до продуктите на миналото в претоплените манджи в менюто на повечето български медии, които ни сервират порции с отдавна изтекъл срок на годност, но с висока степен на гадност.

Твърде банално е да пиша ( пореден) текст като реакция на ( поредната) медийна изява на предсказуемия  като емблема на московската пета колона в България Андрей Райчев. Заради относително новия контекст на рашистко-тръмписткото “аргументиране” на подобни колаборационисти, обаче, си налагам да отбележа и днешният му опит да излъже аудиторията на БНТ ( не само с вчерашното, нагласено откъм риторични въпроси проучване на неговата агенция за всенародната радост от работата на служебния кабинет, подгряващо кампанията на БСП).

В публицистично предаване в т.н. дискусионен формат, каквото БНТ не може да организира без задължителното присъствие на нефициален говорител на руския интерес, Райчев се опита да употреби американския президент в адвокатската си пледоария, за да докаже колко отратително нещо са санкциите срещу Русия, твърдейки, че Тръмп ( също) бил противник на тези санкции. Наложи се опонентът му Нено Димов да му каже директно, че лъже след като на два пъти го поправи и припомни, че Тръмп е поиска Русия да върне Крим на Украйна.

В крайна сметка Райчев благоволи да се съгласи с истината, но подхвърли, че преди това Тръмп бил искал свалянето на санкциите.

Уважаващ себе си човек , още повече “общественик”, би се сконфузил когато не само го хванат в лъжа, но и го принуят да си признае, че лъже. Но срамът от това да бъдеш хванат в лъжа не е познат на такива, като Райчев, за които целта оправдава средствата ( вложени в тях). За тях лъжата е легитимно оръжие в пропагандна война, която Райчев прогнозира, че тепърва щяла да се разраства. Той ли не знае!

И се питам за кой ли път: ако искаме от политиците, съдиите, прокурорите, висшата държавна и местната администрация да носят някаква отговорност за щетите, които нанасят поради нехайство или злонамереност, защо това правило не се разпростира върху лъжците, някои от които вече трето десетилетие отровителстват демонстративно от телевизионните екрани без да търпят каквито и да било негативи за своя рецидивизъм.

Едно от обясненията е в наложената инерция на безхаберието, съчетана със слугинажа спрямо “неотразимите” дежурни събеседници в медиите. Там едни невидими за публиката готвачи, които упорито притоплят вчерашната манджа, не си дават труда да разнообразят менюто, а карат по познатия им списък на принципа на най-малкото съпротивление с едно главно съображение: да си нямат главоболие с началството, което също е зависимо от по-голямото началство в държавата.

Нещо такова констатира сп. “Икономист”, което с британска ирония определи волята на избирателите в България, довела до преизбирането на Борисов за премиер през 2014 г. със заглавите си : “Още веднъж от същото, моля”.

От чужбина могат да ни се подиграват колкото си искат, но тук гълтаме медийната супа, която ни сервират със старите продукти, събирани от чиниите на онези, които вече веднъж са си платили. Консуматорите не само не протестират, но наистина си поръчват още веднъж от онова, което единствено ни предлагат. Като няма взискателност, мошениците ще продължават да ни баламосват и да ни пробутват старите мръвки в новия гювеч.

Share on Facebook