Болестта на Крон е хронично възпалително заболяване на червата, което има автоимунен характер. Какво представлява и как да спрем развитието му, обяснява гастроентерологът д-р Ивелина Банкова – асистент по вътрешни болести в Александровска болница.
Гастроентерологът д-р Ивелина Банкова
Болестта на Крон спада към групата на хроничните възпалителни заболявания на червата, заедно с улцерозния колит. И двата здравословни проблема засягат млади хора между 17 и 40 години. При болестта на Крон целта е да се постигне ремисия – да се спре развитието й. Тя може да засегне и други органи и системи, не само червата, а ставите, панкреаса. Заболяването спада към групата на автоимунните заболявания. Смята се, че за възникването му оказват влияние наследствеността, стресът и хранителният режим. Неписано правило е, че колкото по-рано се появи едно автоимунно заболяване, толкова по-лошо протича.
Болестта на Крон може да засегне целия храносмилателен тракт от устата до ануса или само отделен сегмент. Възпалението най-често поразява последната част на тънкото черво. Може да засегне стомаха, дванадесетопръстника, дебелото черво.
Заболяването е откриваемо и може да се диагностицира
Болестта се открива след гастроскопия или колоноскопия. Може да се вземе биопсия, да се направи хистология, и да се види какъв точно е проблемът. Пациентът обикновено има оплакване от диария, която може да е кървава или и с примеси на слуз. Възможно е да има болка в коремната област. Ако не се започне правилното лечение, заболяването прогресира. То обхваща постепенно в дълбочина слоевете на засегнатия орган и може да се получат т.нар. язви, фистули. Възможно е да се стигне дори до операция. Болестта на Крон може да доведе до проблеми при износване на плода при бременност и до преждевременното й прекъсване.
Как протича лечението
Ако пациентът е с активно възпаление, лечението започва първо в болница. Правят се специални вливания. Постепенно се преминава към режим с таблетки. Ако заболяването е в последната част на тънкото черво и пациентът е диагностициран навреме, се започва терапия с таблетки с по-висока доза, и тя се намалява до поддържаща. Целта е пациентът да влезе в ремисия или да няма оплаквания от кръв и слуз в диарията. Той трябва да избягва мляко, което дразни стомаха, по-твърди храни, мазнини, тлъсти меса. Добре е месото да е от филе, да не се яде всеки ден. Нужно е храната да е течно-кашава. Да се избягват сандвичи, пици, тестени храни. Да се консумират повече супи, плодове и зеленчуци и да има движение. Важно е да се хапва домашно приготвена храна и да се избягва стресът, който провокира проблема.
