Василис Царцанис снимал видеоклип в близост до гръцко-македонската граница през септември 2014 г., когато забелязал малки групи от хора, минаващи край полето. Объркан защо цели семейства биха минавали "в средата на нищото" ги попитал откъде са. "Сирия", отвърнали те. А накъде отивали? "Към Европа".

Василис, фризьор и оператор в свобоодното си време, бил объркан и се върнал на мястото, за да проучи какво би накарало хората да минават през този пуст район.

"Свързах се с хората и осъзнах, че нещо не е наред", разказва Василис пред "Independent".

"Хората бяха в средата на нищото, зимата идваше. Всеки ден, когато отивах, виждах повече и повече хора", спомня си Василис.

Онова, което започнало като малки групи бежанци, преминаващи от Гърция в Македония на път за Западна Европа, само месеци по-късно ще се превърне в наплив от хиляди. Така селцето Идомени ще стане известно в цял свят.

Лагерът се превърна в дом за 15 000 бежанци, докато гръцкото правителство не предприе мерки през май месец и да разтури своеобразното гето.

Кризата обаче е била невъзможна за предвиждане преди почти две години, когато Василис намира хора в полето - без подлсон, вода или храна.

Той и приятелите му започнали да събират дарения и да снабдяват бежанците с вещи от първа необходимост.

"Не можехме да позволим това да се случва на метри от домовете ни, трябваше да направим нещо", разказва фризьорът. "Местните са много консервативни, но почнаха да ме подкрепят", споделя още той.

Не след дълго малката група от доброволци осъзнала, че ситуацията е извън техните способности. В един случай занесли 300 сандвича на бежанците. Но там имало 500...

Василис бързо спечелил доверието на новодошлите, които му разказали как трафикантите им искат пари. Възползвали се от неглижирането на проблема от страна на властите и ги прекарвали през границата. В Македония пък ги чакали поредните групи трафиканти.

Една нощ през май 2015 г. Василис получил телефонно обаждане от бежанец, на който помогнал наскоро. Той обяснил, че групата им е пребита от поне 100-ина македонци и са се върнали обратно в Гърция.

"Всички се върнаха кървящи, трябваше да откараме 11 души директно в болницата", разказва Василис. Биячите откраднали и документите на сирийците.

Тогава Идомени е все още встрани от погледа на власти и благотворителни организации, но това далеч не значи, че е имало малко хора там. Василис и местните правели всичко по силите си да помогнат на хилядите, идващи всеки ден.

"Ползвахме нашите пари, не получавахме помощ от Европа", казва Василис. – "Но не можехме да продължаваме повече, хората бяха твърде много!"

Василис се свързал с неправителствени организации, политици и представители на властите. Бил поканен и в Европейския парламент, говорил пред медии във Великобритания, Франция и САЩ. Канил журналисти на мястото на "катастрофата".

Така Идомени става известно селце.

Но кризата се задълбочила, Сърбия и Македония затворили границите си и така хилядите бежанци останали в Гърция.

Година по-късно почва и "изчистването" на Идомени. Но това не спира прилива на нови хора, въпреки сделката между ЕС и Турция, която трябваше да намали броят на лодките, които стоварват хиляди хора на гръцките брегове.

До ден днешен прииждат хора в Идомени, някои от тях обаче биват заловени и върнати в Солун.

"Който има пари все още може да мине нелегално", казва Василис. "С нелегалния трафик идват и престъпността и радикализма", смята той.

Той се страхува, че кризата и терористичните атаки правят Европа по-консервативна и податлива на радикализъм, докато "живее в страх".

Фризьорът все още получава съобщения за благодарност от хилядите, на които е помогнал, които са вече в Англия, Германия и Швеция.

Еяд, който вече учи във Франкфурт пише: "Сирийците никога няма да забравят какво Вие лично предложихте, какво направихте, а Гърция... Ние никога няма да забравим нашия скъп приятел Василис".