Отказвам да съм гарван. По-добре да съм бяла врана, ако ще трябва да следвам правилото “гарван, гарвану око не вади”, когато журналистката с ябълките пак ги вади, за да блесне с простотиите си по пресконференции ( надявайки се да я разберат правилно онези, към които е насочено премиерското управленско правило на Борисов “и аз съм прост, и вие сте прости- значи ще се разберем”). https://vesti.bg/bulgaria/benovska-izvadi-iabylka-za-plevneliev-nso-ia-izvede-6064318

“Я, булката с ябълката”!

Този “успех” постига журналистката с ябълките в очите на публиката, заради която се старае с цирковите си номера. Да не говорим, че подобна агресивност, макар и не точно в такава форма, която няма нищо общо с журналистиката, би отивала някак си на опозиционно измършавяла персона, гонена от силните на деня (от властовата трапеза), а не на преяла с държавни субсидии фаворитка на Господаря.

Общо 157 392 лева е получило за 2015 г. Радио К 2  от еврофоновете, които правителството раздава на избрани медии.

Да, не е само радиото на Беновска сред медиите, получаващи впечатляващи грантове от държавата ( и нека не се прави класация на бенефициентите на тези грантове “на калпак”, защото едно радио има десетки пъти по-малко разходи от телевизиите). Общо 100 милиона ( сто милиона!) е раздала властта от еврофондове на медиите в България на принципа “храни куче, за да не те лае”.

Така че тази булка наистина е лице на онова, което (не) се случва в българската журналистика и с престараването си се превърна в жив отговор на въпроса, защо тъкмо след присъединяването ни към ЕС тази натоварена у нас с охранителни функции на властовия ( и особено на стоящия над всичко тук руски) интерес професия се превърна в нещо неприлично за практикуване в очите на твърде много хора.

Сгромолясването на българското свободно слово от 36-то място в годишната световна класация на “Репортери без граница” в годината преди членството ни в ЕС до срамното 113-то за изминалата 2016-та си има своя илюстрация, която успя да постигне почти немислимото доскоро: Беновска методично запълва вакуума на осиротялата без шутовщините на Бареков публичност и го измести в това отношение от примадонското му място на скандален примадон, подскачащ години наред от клан на клан.

И не е само тойтя. Подобията на Беновска, като Шаренкова ( и тя “журналистка” се пише!) искат да удрят шамари на Плевнелиев в защита на Русия. http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=34587771

Други войнстващи русофили, като Велислава Дърева, замериха Плевнелив с обвинението “държавен изменник” чрез прашката на жълти медии, гравитиращи към Бойко Борисов- у нас Голиат се опитва да убие Давид с прашки под наем.

А някои журналисти на дълги руски позиции, като Иво Христов и Елена Йончева ( получила забрана да посещава Украйна заради пропагандната й подкрепа за руската агресия) бяха на(д)градени за подобни “заслуги” с постове в най-близкото обкръжение на новоизбрания президент Радев.

И как да не русофилстваш медийно и да не ругаеш “грантаджиите, соросоидите” и прочее омразници на Путин у нас! Че това е г(а)рантирано ( с европейски фондове и руски подкупи) условие за печалба и властова кариера! У нас “руско гладно нема”, както вече съм обобщавал ( ако ми посочите изключението, ще се коригирам с конкретния пример, но от обобщението не се отказвам).

Но , за да не бъда изтълкуван погрешно , когато говоря за симбиозата на властта с проспериращите бранители на руския интерес в българския медиен пейзаж, трябва да уточня, че понятието “власт” включва мрежовите зависимости между управляващи и опозиция по линия на руския октопод. На върха на тази хранителна верига стои Борисов, за когото Беновска пише срамни ( за един журналист) панагерици. Като казвам, че са неприлични , имам предвид не само в преносния смисъл. http://e-vestnik.bg/24405/iliana-benovska-vuvuzela-na-mesetsa-stremitelno-kolenichi-pred-borisov/

А , за да не остане някой с впечатлението, че Беновска набляга случайно на образа на мъжкия полов член, дори когато описва себе си, ето още един цитат ( пак от съкровищницата на бисери от кочината на една “агенция”, която лицемерно я подтиква уж да се разграничи от публичната тайна, че работи за медия на Пеевски):

“Въпрос: Защо се твърди, че Делян Пеевски инвестира в Канал3? 

– За мен се твърди в така наречената „социална мрежа“, че съм травестит… Омръзна ми децата ми да се стресират от гадостите на троловете. Звъннах на един съученик, голям пластичен хирург и го попитах: „ Да ти е останала някоя пишка след операция?“ Той ми каза: “Имам една, ама е с малки топки, къса е и е мека, не е за теб!“ Отговорих ли?!.”

Не, не е отговорила Беновска на въпроса, защо се бори за най-видна ( особено пред каберите) фаворитка на властта. Тя сама се натиска за тази роля и подобните й по манталитет медийни посестрими с радост я открояват като такава: “Политическият елит поздрави Илиана Беновска за рождения ден на Радио К2”, близката до нея по съребрена властова линия “агенция” ПИК. http://pik.bg/политическият-елит-поздрави-илиана-беновска-за-рождения-ден-на-радио-к2-news455590.html

Нито булката, нито покровителите й обаче си дават сметка, че ябълката може да бъде и бумеранг. Чрез тази преиграна метафора Беновска се превърна в нарицателно за обратното на журналистиката, която би трябвало да е на страната на по-слабия, на гражданите поне, а не на хранилката на държавните грантове, за да отглежда ябълковидни бухалки за употреба срещу различните и по – възпитаните от нея. В желанието си да услужи на кумира си това лице го злепостави подобно на Волен Сидеров, който стана неудобен да представлява Москва в България. След подобни преигравания той получи юмручно послание от Кремъл в лицето от по-едър путинст от него, след което се посниши принудително ( че дори и на принудителен труд- нещо като “мека каторга”- го осъдиха даже в рамките на прегрупирането на лицата на руската пета колона в България).

Готов съм да се басирам, че Борисов, който не страда от липса на обожател(к)и в медиите, ще потърси начин да се отърси от увисналата на врата му ( като воденичен камък вече) досегашна фаворитка.

Share on Facebook