Има хора, вбесени от нечие превъзходство ( или поне от упорството на един опонент да не се предава в спора), които не немират друг “аргумент” да победят, освен да прибегнат до отчаяното” може и да греша, но утре това няма да има значение, докато ти ще си останеш грозен завинаги, защото си такъв по рождение”.

Ето като такъв красавец се изяви днес по БНТ министърът в оставка, биографично десният ( както сам се определя), т.е. чистият по рождение Петър Москов. От името на Реформаторския блок, който едва ли го е упълномощавал, той обеща на новосъздадената партия “Да,България” да не се коалира с нея заради “наследниците на комунистическите фамилии”.

Използвайки “аргументите” на жълтите медии, гравитиращи около неговия началник Борисов, Петър Москов за пореден път изрови бумеранга на един от главните морални въпроси на прехода, с които мнозина ( като него) си мислят, че са решили веднъж и завинаги уравнението за доброто и злото. Щом си “биографично чист”, значи ставаш. Ако не си – не ставаш. При Хитлер е малко по-различно с акцента върху етническата “непълноценност”, но по същество той формулира горе-долу същото изискване за “чистота” по рождение.

Работа е на лично засегнатите и на политически ангажираните в това отношение е да решат, дали трябва да отговарят на подобни “побългарени” вариации на постулатите от “ Моята борба” . Ако желаят, могат да се позоват на ролята и мястото на изтъкнати бивши комунисти в битката срещу комунизма в диапазона от Милован Джилас, Джордж Оруел и Александър Солженицин, до по-малко известния, но емблематичен в това отношение Ройтер, кмет на Западен Берлин ( избиран два пъти по време на съветската блокада да ръководи спасяването на града от комунистическата напаст).

Като страничен наблюдател обаче не мога да не задам и граничния въпрос към прекрачилия границата Москов за това, дали е по-срамно да избереш лично позора да слугуваш на Правешкия следовник Борисов или да си се родил без възможност за избор в комунистическа фамилия ( че и да й се противопоставиш един ден като пораснал човек с всички следващи от това “неудобства”, като обвиненията в собственото ти семейство в “предателство”)?

На този въпрос Москов отговори днес категорично. Каза, че не се срамува от направения от него избор. Не го е срам и това си е!

Предпочитам да отговоря и лично на другата част от въпроса, вместо да бъда предизвикван и упрекван, че съм премълчал. Да, срам ме е много, че още при раждането си не съм се разграничил от комунизма на фамилията си и че едва напоследък научавам за антикомунистите в нея. Но какво да се прави: родил съм се грозен и нищо не мога да променя в този факт, освен да не слугувам и дори да се противопоставям на онези, които разгониха фамилията на демократичната общност в България чрез колаборацията си със петата колона на Москва, което Москов прави под крилото на Борисов независимо от това, дали си го признава и че не го е срам.

Share on Facebook