Със собствените си ръце и вярата си в пророка Али казълбашите от кърджалийското село Брош неотдавна спретнаха молитвен дом върху тленните останки на почитания от тях Данлъ Али Баба. Светецът е историческа личност. За разлика от своя адаш Али Баба разбойника той правел само добрини. Данлъ е погребан тук през 1212 г. Датата е изписана на арабски. Гробът е дълъг 3 метра и широк 1,5 м. Вече над 900 години на това сакрално за мюсюлманите място стават чудеса. Повечето от тях са описани във вехти тефтери, които се предават от поколение на поколение и се пазят като зениците на окото. И свидетелствата към днешното ни объркано и размирно време не секват. И най-странното, което е, че те нямат обяснение.
 
Живописното място е обградено с 900-годишни дъбове. Отвсякъде блика вода, а това е признак на святост според канона. По стените на тюрбето /в превод „свято място”/ са наредени многоцветни картини и репродукции, пресъздаващи живота на казълбашкия светец. В помещението има място за мевлит, молитва, и специален кът за лоени свещи, които се палят в четвъртък и неделя. Местните почитат пророка Али заради по-хуманните му идеи. Казълбашите са известни още и като алиевити и алиани.

Само по Кърджалийско има 7-8 текета /гроба/ на техни светци, но смятат, че като техният няма втори в България. „Правим курбан в първата седмица на октомври, приготвяме и кешкек от ечемик с овче месо. Ходжа нямаме по канон. За умрелите отреждаме помени на 40 дни /както повелява и християнската традиция – б.а./, на 8 месеца, на година. Поздравяваме се с „кабул”, сиреч приет си. Казваме, че единствено на вярващия може да се помогне. Безбожника нищо не го оправя. До свещения за нас гроб може да се докосне човек от всяка религия. Снимките са разрешени. Единственото задължително условие е човек да си събуе обувките и да надене пантофи, преди да влезе в тюрбето”, разказва местният гид Ферад.

Казълбашите са гостоприемни и отворени хора. Майтапят се, че ако в техния дом няма топло кафе, ракийка или мастичка със скромно мезе, по-добре да го… запечатат. В Брош лоши хора няма, съжителстват добре и помежду си, и с християните, повечето от които имат вили и тук, и край живописния язовир „Кърджали”, заливът край някогашното потопено село Главатарци, където днес се издига импозантният комплекс „Главатарски хан”, и плаващата таверна „Моби Дик”. Местните спят спокойно, понеже техният „баба”, сиреч баща, ги закриля. Това се оказва вярно. В малкото селце, наброяващо стотина къщи, няма кражби и престъпления. Това сочи официалната статистика. Местните вярват, че Данлъ Али Баба закриля и целите Източни Родопи.


Тайнственият гроб на казълбашкия светец край кърджалийското село БрошЗа личността на светеца малко се знае Хората говорят повече за чудесата след неговата кончина през 1212 г. От прастари времена на гроба му се ходило най-вече за лечение. За това наричат последния му пристан „себеп мезар”, тоест лековит гроб. Страдащият трябва да легне върху текето, както майка го е родила. Върху гроба се полага голо болното дете. Жената, която го е донесла, бързо се скрива и чака. Ако бебето заплаче, значи ще оздравее. След това то бързо се облича в други пелени. Старите дрехи се оставят върху гроба и се покриват с пари. Със съвсем символична сума в банкноти и монети. Като за адет.
За чудесата на Али хората от с. Брош разказват тихо, ненатрапчиво, не налагат мнението си. „Поверието гласи, че той премахва всякакви болежки по-добре и от хекимин, знахар или доктор. А как става това, трудно е за обяснение. Може би вярата е в основата.

Чудодейната сила на казълбашкия ни светец действа и сега. И все пак има най-голяма „слабост” към децата – лекува ги от нощно напикаване, кожни болести и рахит. Бездетна мюсюлманка идва чак от Добричко в Брош. Моли се от сърце и след година ражда чудно момченце. В знак на благодарност кръщава отрочето си на пророка Али. Младеж от родопското село Горно Прахово профуква бащините парици от тютюна. Прахосва апартамент и кола, затъва в борчове. Тейкото помага, помага, но в един миг вдига ръце и проклина пройдохата. От клетвата младежът залинява и започва да се топи като свещ. Щял да си отиде от тоя свят, но го посъветват да преспи в святото място. След тази нощ непрокопсаникът се ражда отново. Не само оздравява, но и спира с хазарта и става нов човек. Днес е уважаван богаташ край Босфора, има верига от златарски магазини и щастливо семейство. Но нито за миг не забравя мистичната нощ. Знае, че дължи всичко на праведника Али Баба. Кърджалийски бизнесмен пък дари неотдавна 6000 лв. за издигането на битова сграда край светилището. Той обаче не каза с какво светецът му е помогнал, но очевидно става дума за нещо голямо. В новата постройка вече правим своите курбани”, разказват хората от селцето и допълват за финал: „Пророкът не подбира алиевити, сунити, християни, мохамедани, българо-мохамедани, цигани и прочее. Единственото условие е да си вярващ. Неверниците не могат да разчитат на неговата помощ! На Хазарет Али се приписват и думите: „Колкото изтраеш върху жаравата, толкова грях можеш да поемеш.”

Георги АНДОНОВ, Кърджали